Читать «Първото семейство» онлайн - страница 154

— Не вярвам — каза Стив. Гласът му сякаш дойде извън него. Той се опита да се отърси от приятния ефект на вцепеняване от тревата.

— Въпреки това е истина — продължи Мистър Сноу. — Жалко, че не го видя. Имаше мотор, две места. Наистина бях много впечатлен. И съм сигурен, че и майсторите на желязо са впечатлени.

«Това не е истина — каза си Стив. — Дължи се на тревата. Това не може да е вярно. Това не може да…»

— Но защо са отишли при майсторите на желязо? — чу се да казва.

Мистър Сноу разпери ръце.

— Това беше част от сделката. Ние се съгласихме да им доставим един стрелолист и тайните на летенето и в замяна майсторите на желязо обещаха да спрат един ешелон. — Той се наведе и потупа Стив по коляното. — И всичко това благодарение на теб.

Стив започна да разбира. Спомни си за казаното от Карлстром относно обучението на Кадилак да лети. Ако Първото семейство откриеше, че Кадилак е предал цялата проклета технология на полета на майсторите на желязо, тогава на него, Брикман, наистина щеше да му се разгони фамилията.

— Ко-кога стана това? Кога… отлетяха.

— Миналата година. Преди Бялата смърт.

Стив преглътна тежко. Виждаше, че Мистър Сноу много се радва. Копеле… Шест месеца…

— Ще се върнат ли?

— Да. Когато корабите с колела дойдат по голямата река.

— Кога ще бъде това?

— След една и половина луни.

Месец и половина. Време, през което можеха да се случат какви ли не работи…

Мистър Сноу се усмихна дяволито.

— Мислиш ли, че можеш да чакаш толкова дълго?

— Мога да чакам вечно, ако е необходимо — каза Стив. — Тя… те добре ли са?

— Вярвам, да. — Мистър Сноу всъщност не знаеше със сигурност, но почувства, че Брикман има нужда от малко уверение.

— Благодаря — промърмори Стив. Все още му се виеше свят от новината за отсъствието на Клиъруотър и безбройните последици от начина на нейното заминаване.

— Ти сподели тайните си с мен.

— Исках да го направя. Имах нужда.

Мистър Сноу отговори с лек поклон.

— Оценявам честността ти. За отплата има неща, които трябва да ти кажа. Небесните гласове… в които ти не вярваш… ме дариха с познание за много неща. Мъдростта обаче не лекува нашите природни слабости; тя само осветява пътя на съвършенството. — Той вдигна рамене. — Аз имам да извървя дълъг път. Има времена, когато ставам лесна плячка на глупава самонадеяност, но… не мога лесно да бъда излъган…

— Не се опитвам да…

Мистър Сноу вдигна ръка.

— Чуй ме. Знам за връзката между теб и Клиъруотър. Мога да видя, че и двамата я чувствате по един и същи начин и желаете същото нещо… всъщност не можете да мислите за нищо друго… но аз бях този, който направи това да се случи.

Стив се ококори.

— Ти?…

— Да, аз. Предупредих те да стоиш настрана. — Той вдигна ръце. — Нещата се промениха. Аз върша само онова, което ми се казва. Всеки от нас може да върши само онова, което е написано. Но ако това ще ти помогне… казвам го само на теб… аз лично веднъж минах през нещо подобно. Любовта към някого, с когото не можеш да си, е като нагрят до червено нож, забит в корема ти. Разбирам те, повярвай ми. Но има и други опасности. Бъди предпазлив, но не се чувствай засрамен. Цени момента. Хубавите моменти не идват често. Това е предвидено. И двамата сте направлявани от Талисмана.