Читать «Първото семейство» онлайн - страница 153
Патрик Тили
Старият летописец затвори очи и дръпна от лулата.
— Проявил си смелост, като си казал това, но не си бил прав. Никога няма да е възможно Плейнфолк да диша същия въздух като подземните хора. По това говорихме по-рано. Твоите господари са слуги на Пент-Агон. Техните предци са предизвикали Войната на Хилядата слънца, която е потопила света в кръв и е турила край на Старото време. За наказание са били заровени под земята и трябва да останат там, докато Реката на времето пресъхне.
— Но това е лудост — възрази Стив неуверено. — Ти си същество толкова сляпо и упорито, колкото и те. Трябва да има начин за постигане на споразумение.
«Компромис» беше думата, която би трябвало да използва, но тя не съществуваше в езика на трекерите.
Мистър Сноу поклати глава.
— Няма начин, Брикман. — За мютите думата също беше изчезнала заедно със Старото време.
— Но ти си готов да ми дадеш шанс. Какво ще стане с другите хора, които мислят като мен? Като онези ренегати, които хванахте, например?
Старият летописец се усмихна, полузатворил очи.
— Защо трябва да се тревожиш какво ще се случи с тях? Те, те завързаха за труп и те оставиха да умреш.
Стив го погледна изненадано.
— Чакай… да не искаш да кажеш, че си видял какво направиха с мен и не си сторил нищо… че си ме оставил вързан цели два дни и си си чоплил носа? Кристофър Кълъмбъс! Как си могъл…
— Ауу! Задръж! — Мистър Сноу направи успокоителен жест. — Намали малко. Аз бях на стотици мили. — Той отново взе лулата. — Казаха ми какво е станало. Все пак от какво се оплакваш? Момичето ти остави нож. Когато пристигнах, се беше освободил и беше с новите си приятели. Определено не си губиш времето, Брикман. Каква история разказа на тях?
Стив се замисли. Преди в последната минута да вземе решение за пълно признание, той смяташе да разкаже на Мистър Сноу как е станал нарушител, включвайки се в бандата. Край на тази възможност!
— Хм… те промениха мнението си и решиха да не ме убиват. Присъединяването към тях беше добра възможност. — Той се усмихна. — Нямах представа, че ти ще ме намериш пръв.
Беше ред на Мистър Сноу да вдигне рамене.
— Както казах, Кадилак го видя в камъните.
Стив отново дръпна от лулата.
— Какво друго видя?
— О… много неща.
— Какви например?
— Например фактът, че ще се върнеш за Клиъруотър. Обаче… — Мистър Сноу пое предложената лула и дръпна дълбоко — страхувам се, че те чака разочарование.
Стив примигна бързо в опит да преодолее една неочаквана вълна на сънливост.
— Какво искаш да кажеш?
— Клиъруотър не е тук. Нито Кадилак. Отлетяха в Бет-Лем.
Стив почувства как стомахът му се превръща в лед.
— Отлетяха?!
— Да. Отлетяха. След като ти замина с «Блу-Бърд», Кадилак построи друг самолет от парчетата, които бяхме скрили от теб.
— Н-но как?
— Как ли? — Мистър Сноу се засмя. — Ти му
