Читать «Първото семейство» онлайн - страница 156

Сякаш почувствала незаинтересоваността му, вълчицата чакаше търпеливо, с обърнати настрани очи. Когато свърши храненето, тя взе сламената рогозка, после се изправи и отиде зад колибата на Мистър Сноу. Миг по-късно се върна с тоягата на Стив. Коленичи и почтително я остави пред него. Последния път, когато Стив я беше държал в ръка, бе на ръба на скалата, изправен срещу Мотор-Хед, Блек-Топ и Стийл-Ай. И сега тоягата беше пред него, само че с блестящо острие, направено от нож на трекер, прикрепено в единия й край с метална гривна. Под него под прав ъгъл бяха забити два шипа от стрели от арбалет да отразяват насочени надолу удари от противниково острие. В другия край тоягата беше балансирана с втора метална гривна.

Стив откачи тоягата от кожената презрамка и прекара ръка по надрасканото дърво. По ръката му премина тръпка. Той благодари на Найт-Фивър на езика за официални разговори.

— Езикът ми не може да произнесе думите, които изпълват сърцето ми. С този подарък ми оказваш голяма чест.

Найт-Фивър вдигна очи и го погледна.

— Ти ми оказваш чест, облачни воине. След земната гръмотевица търсих тялото ти в камъните. Единствено това можах да намеря, за да отбележа твоята смърт. Дадох го на моята племенна сестра Клиъруотър. Когато ни напусна, тя ми поръча да го пазя, докато се върнеш. Пазех го и вече не можех да си спомня защо. Вчера, когато Мистър Сноу те призова от огъня, си спомних. Думите му прогониха тъмната мъгла, която забулваше ума ми.

Стив сложи тоягата между тях с надеждата да възвърне обгърнатата в мъгла памет на Найт-Фивър.

— Клиъруотър говори ли ти за мен? Предаде ли ти някакво послание?

От усилие да си спомни очите на Найт-Фивър се напълниха със сълзи. Тя ги избърса и поклати глава.

— Думите са си отишли. Помня само, че трябваше да ти предам тоягата.

Стив наведе глава.

— Благодаря ти, че ми я донесе. Нека великата Небесна майка бди над теб.

Това беше учтив начин за казване на довиждане, но Найт-Фивър остана. Наведе се ниско напред, носът й почти докосна земята.

— Позволи ми да ходя в сянката ти, облачни воине. Ако се нуждаеш от нещо, нека моите ръце и моето тяло ти го доставят.

— Нуждите ми са малко — отвърна Стив, загрижен да не я разстрои.

Найт-Фивър отново го погледна в очите, този път с лека подигравателна усмивка.

— Аз моля само да ти служа. Не търся отплата с услуги в леглото.

Несигурен дали намеква за предишния му отказ, Стив отвърна:

— Аз не съм от твоя народ, Найт-Фивър. Само когато извърша онова, което Талисмана иска от мен, ще съм от Плейнфолк. Дотогава удоволствията, за които говориш, не са за мен. Сега, след като знаеш това, ако все още искаш да ходиш в сянката ми през деня, нека бъде така. Да опитаме.

Найт-Фивър хвана ръцете му и ги целуна възхитена. Стив я отпрати и отиде да търси Джоди.

След като бяха преведени триумфално пред събраното племе, ренегатите бяха разпръснати из селището. Всеки беше поверен на по няколко мюти, които го хранеха и пазеха. Държаха ги боси, обикновено завързани за кол и изолирани един от друг. Това предотвратяваше изготвянето на съгласуван план за бягство. Като допълнителна мярка на краката на всеки нарушител бяха сложени тежки дървени букаи. На Медицинската шапка и на Джоди вече не се разрешаваше да се грижат за ранените. Беше ясно, че М’Колите нямат никакво намерение да им позволят да бъдат проводници на тайни послания. Мистър Сноу, лечителят на племето, бързо определи онези, които се нуждаеха от лечение, и започна да маже раните им с някакъв мехлем. Доволен, че Джоди изглежда толкова добре, колкото позволяваха обстоятелствата, Стив продължи да се държи настрана от нея. Макар и по различен начин, и двамата бяха пленници и той не можеше да направи нищо, за да подобри положението й.