Читать «Първото семейство» онлайн - страница 106

— Това тепърва ще се види — отговори Карлстром. — Ти все пак си им предал това знание. И не на някой обикновен получовек, който, с малко късмет, би могъл да забрави всичко, а на летописец… чиято роля е да учи другите! Няма значение… може би има някакъв начин да поправиш стореното зло.

Стив подскочи нетърпеливо на табуретката.

— Как, сър?

— Успокой се — каза Карлстром. — Нищо не ти обещавам. За да бъда напълно откровен, Брикман, не съм съвсем сигурен, че можем да ти вярваме. Твоето отношение към мютите ме безпокои. Ти говориш за тях като за хора.

— Командир… онова, което се опитвах да обясня на оценителите, е, че ние подценяваме техните способности. А не можем да си позволим да останем самодоволни. Дали те са хора, или не са, не е важно. Аз никога не съм забравял, че те са наши врагове. Онова, което научих там, е колко са опасни. Единственото, което искам, е да имам възможност да използвам на практика това познание… за полза на Федерацията.

Карлстром кимна.

— Очаквах да го кажеш. И знаеш ли? Почти ти повярвах.

— Вярно е, командир. Кълна се! Само ми дайте възможност да се върна в боя с ешелон.

Карлстром поклати глава.

— Не знам, Брикман. — Той махна с ръка към настолното видео. — Ти имаш добро досие, имаш добри връзки и преди да отидеш на повърхността си правил всичко според Книгата. Кой би допуснал, че можеш да правиш любов с мютка? — Той сбърчи чело при тази мисъл. — Мисля, че ако аз падна толкова ниско, ще предпочета да туря край на живота си.

Стив почувства необходимост да се защити.

— Командир, ако тя беше обикновен получовек, вероятно бих чувствал същото. Но тя не е. Клиъруотър е умна, тялото й е на истинско човешко същество.

— Ти казваш така. Но това не я прави един от нас. Тя все пак има ум на мют. Мисли и постъпва като мют. Също и Кадилак… получовекът, с когото тя живее незаконно. — Гласът и думите на Карлстром бяха специално подбрани и той видя, че постигнаха целта си. — Виждаш ли? Това искам да ти кажа. Ти си замесен, Брикман. Линията между тях и нас е станала размазана. Онова, което трябва да си изясним сега, е на чия страна ще бъдеш ти!

Стив опъна рамене.

— На наша, командир. Аз мога да изнеса голяма реч с подходящи думи, но и двамата знаем, че е по-добре да докажа на дело лоялността си към Първото семейство. Дайте ми един скайхок, изпратете ме при Плейнфолк и вижте какво ще стане.

Карлстром го гледаше, без да е впечатлен.

— Смели думи, Брикман. Ще ги запомня. Добре… сега ми опиши накратко пътуването си от района на Уинд Ривър до попътната станция в Пуебло.

Стив описа последния рискован етап от пътуването си, при което закърпеното платно на крилото на планера непрекъснато застрашаваше да се разпадне, и пристигането си в станцията на трекерите на река Арканзас. Накрая останаха само два необсъдени въпроса: мютската магия и пророчеството за Талисмана. Стив, който тайно се страхуваше от този момент, знаеше, че няма да може повече да мълчи.

Сякаш четейки мислите му, Карлстром остави празната чаша на бюрото, погледна часовника си и каза: