Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 10

Крюгер Бей лукаво се подсмихна.

— Щом вий има изпълнява трудна задача и то с хора, дето ви се струва трябва отнася предпазливо, тогаз вий няма тъй направо каже и прави туй, к’вото инак трябва прави.

— Е, така е — засмях се аз.

— Е, значи ето! Привидно коне купува за конюшня, в действителността обаче изпълнява всички желания, к’вито благоволява има паша Мохамад ас Садок.

— Ами тогава вероятно тукашният ви престой ще е твърде кратък, а?

— Разбира се! Още утре пътува, ако не и вдругиден, в случай че важна работа ще да уредена, щото си купува жена.

Погледнах го изненадано.

— Правилно ли разбрах? Искате да си купите жена, така ли?

— Да, винаги!

— Тук от тези хора?

— Разбира се!

— Струва ми се, че бедуините никога не продават девойките си.

— Всъщност не, но тук има гост от племе на туарег. А те продава понякога свои жени и момиче. Тоз’ тип има две девойки, една от кои с лице на ангел.

— Ах тъй! Видели сте тук едно красиво момиче и ви е хрумнало да го купите, така ли?

— Да, за мой харем.

— Какво? Имате дори харем? Голям ли е?

— Голям? Даже много! Тежи почти три центнера .

— Ами тогава значи сте и женен? Не го знаех. Моите благопожелания, господин полковник! А сега искате да се сдобиете и с втора жена. Тогава сте станал истински мюсюлманин, а?

— О, моля! Таз работа не е тъй, как изглежда вий мислите. По-късно я обясня. Сега няма време. Ето, погледнете! Тук вижда се лагер.

Полковникът беше прав.

От мястото, където спряхме, имахме възможност добре да огледаме целия лагер на бедуините. Той представляваше две дълги редици от шатри. От едната им страна пасяха конете и малобройните говеда, а от другата пък бяха камилите и голямо стадо овце.

Щом приближихме шатрите, измежду тях изскочи гъст орляк ездачи. Изглежда всички жители на лагера се бяха метнали на конете си и, стреляйки и крещейки, препускаха към нас, за да поздравят новите си гости. А когато навлязохме между двете редици от шатри, за да се доберем до жилището на шейха, пред палатките видяхме много жени и девойки, излезли да огледат новодошлите хора.

И все пак в дуара бяха останали няколко мъже, защото пред една от шатрите забелязахме един от тях, който ни наблюдаваше. Лицето му имаше черти на арабин, примесени с някои белези, типични за негрите. Носът му беше кажи-речи от кавказки тип, ала дебелите силно обърнати устни, както и изпъкналите скули бяха сигурно доказателство, че в жилите му течеше и кръвта на черната раса.

Този човек бе несъмнено туарег. Туарегите живеят в същинската пустиня сред араби и негри и често носят характерните особености и на едните и на другите. Той беше облечен в дълга и много мръсна риза, от чиито широки ръкави се виждаха неговите тъмни жилести ръце. И от двете му китки на верижка висеше по един добре наточен двуостър нож. Обикновено в ръкопашните схватки туарегите се вкопчват в противника си и забивайки и двата ножа изотзад в гърба му, пронизват белите му дробове.

Тъкмо когато се бяхме озовали съвсем близо до него, завесата пред входа на шатрата се отметна и навън излезе една девойка, очевидно за да види гостите. При шума, който тя причини, туарегът бързо се обърна и гневно й кресна: