Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 11

— Какво те прихваща? Веднага вътре! В името на всички шейтани от геената! Или ще забия ножа си в теб!

Като гледаше човек как този туарег бе застанал пред нея със злобно стиснати зъби, можеше да си помисли, че това незначително прегрешение действително щеше да бъде най-тежко наказано.

Изплашеното момиче побърза да отстъпи назад и да изчезне.

Въпреки няколкото кратки мига аз успях да забележа нейния своеобразен чар. Тя не беше забулена.

Докато живеещите в града мавърки винаги се движат със закрити лица, дъщерите на свободните бедуини не спазват толкова стриктно този обичай. Те знаят, че могат да се показват пред хорските погледи, и са твърде горди, за да се принизят със забулването си, макар и косвено, че ако покажат лицето си, биха могли да се изложат на някаква голяма любовна опасност.

Тази млада обитателка на пустинята, която бе принудена тъй бързо пак да се скрие, имаше висока фигура и доста пищни форми, докато обикновено бедуинските девойчета са стройни, слабички и грациозни. Ако чертите на лицето й не бяха чисто ориенталски, заради ослепителната белота на кожата й човек би могъл да помисли, че е от някоя северноевропейска страна. Във всеки случай на тази очарователна арабка никога не й се бе налагало заради някаква работа да се излага на лъчите на жаркото слънце. Ако се съдеше по цвета на кожата й, тя беше от знатен произход.

Тъмните й очи бяха като кадифе и на мен ми се стори, сякаш за един кратък миг нейният поглед се спря върху мен с няма настоятелна молба. Но навярно се заблуждавах, защото какво ли можеше да иска девойката от мен, чужденеца, и то нещо, което нейните съплеменници да не са в състояние да й набавят или да й изпълнят?

Дебелите и дълги плитки на гарвановочерната й коса стигаха почти до земята, а в тях бяха сплетени като украшение корали и съвсем гладко шлифовани зъби от лъв. Това показваше, че мъжете от нейното семейство бяха храбри и безстрашни воини и ловци, и че много обичаха своята дъщеря или сестра, понеже иначе едва ли биха й подарили символите на победата, придобити в опасни схватки с лъвовете за една толкова малко войнствена цел.

Когато отминахме шатрата, Крюгер Бей ме сръга в ребрата с дръжката на камшика си и попита:

— Вий видяхте я?

— Кого?

— Ами туй момиче. Как харесва ви?

— Много е хубава.

— Нали? Туй е тя, задето съм говорил ви преди.

— Поздравявам ви!

— О, моля! Таз’ работа е по-иначе, отколкото си мисли. Всъщност хич нямам право я купува, и тогаз ще съм принуден да я женя за мен.

— За да увеличите харема си, нали?

— Не и нивга.

— Тогава все още не разбирам, защо ще я купувате, или даже ще се жените за нея.

— Ще възнамеря да ви обясня. Ще я женя за мен не заради мен, а за бей на Тунис, Мохамад ас Садок. Щото тя не чернокожа, тя не бива се продава, а кой иска има нея, трябва ожени. Затуй женя за нея, а после веднага изготви документ за развод.

— А-а, тъй значи! И кога ще е сватбата?

— Още таз’ вечер или следващ ден в ранни зори. Пратеник вече тръгнал за доведе молла, мохамедански свещеник, как Вий може би склонен да знайте. Щом тоз’ молла още днес дойде, тогаз веднага ще венчавка, а после пак той начаса разведе от нея. След туй тя мой собственост, ала не жена, и аз тогаз с почит подари на бей.