Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 8

— Говориш толкова гордо, сякаш си шейх, но сега сигурно най-сетне ще схванеш, че като повелител на тези земи имам правото да те попитам за името ти.

— Схващай го. И затова ще ти отговоря. Името ми е…

— Чакай, сихди! — прекъсна ме Халеф. — Разреши ми аз да се заема с представянето ни. — И като се обърна към шейха, той продължи. — Този герой от Запада, който те моли да му позволиш да подслони глава в твоите шатри, би могъл да има такова име, което да се простира от земята чак до звездите, ала той предпочита да се нарича просто Кара Бен Немзи. Ти вече познаваш нашия кабир от племето маразиг. А аз, приятелят и закрилникът на този мъж, се казвам Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах!

Ако Халеф си мислеше, че с това представяне ще направи огромно впечатление на шейха, то той се видя страшно излъган.

Шейхът ми хвърли мрачен поглед и попита:

— Този човек твърди, че идваш от Запада. Така ли е?

— Да.

— Ами тогава навярно изобщо не си и привърженик на Пророка, а си проклет гяур, нали?

— Ако с тези думи искаш да кажеш, че съм християнин, ти давам право, обаче не приемам израза «проклет гяур»!

Шейхът презрително се изсмя.

— И как ще ми попречиш и занапред да те наричам така?

С многозначително движение сложих ръка върху пушките си.

— Лесно ще разбереш.

— Искаш да ме накараш да се смея ли? Че какво може да направи един слаб френец срещу десет храбри синове на пустинята? Но за да бъда по-кратък: за един гяур няма място в шатрите на ал хомра.

Както вече споменах, при пристигането на бедуините вниманието ми бе насочено на първо място към човека с военната куртка, който беше спрял от едната страна на шейха. Да, наистина беше той, моят приятел от предишните години, някогашният участник в чуждестранния легион и настоящ полковник, началник на личната охрана на туниския монарх, човекът, роден много отдавна в Бранденбургска околия, който кълчеше и обезобразяваше немския език до неузнаваемост.

Радвах се на изненадата, която щеше да му донесе нашата среща и бях убеден, че тя щеше да придаде съвсем нов обрат в развоя на събитията. Ето защо показах най-безгрижната си усмивка и отвърнах:

— А аз пък ти казвам, че няма да ми откажеш обичайната «мархаба» .

Шейхът ме изгледа смаян.

— Машаллах! Чужденецо, ти дръзваш да ми противоречиш? Заклевам ти се в брадата на Пророка, че ще те…

— Чакай, не се кълни, о, шейх, защото няма да можеш да спазиш клетвата си! Или да не би да искаш да се изчервят от срам страните на твоя гост, когото виждам застанал до теб?

— Внимавай какво говориш, чужденецо! Какво общо има този бей с теб?

— Самият той ще ти каже, че за теб ще е непростим позор, ако откажеш на мен, неговия приятел, правото на гостоприемство, и дълбоко ме обидиш по такъв начин.

Полковникът следеше разговора ни с голямо внимание. След последните ми думи по червендалестото му лице се изписа силна изненада. Погледът му изпитателно се втренчи в полузакритите черти на лицето ми.

— Ти ме наричаш свой приятел, но не те познавам.