Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 197

— Един ескадрон и целият офицерски състав.

— Аха, това е добре. И ще се осъществи тайно?

— Да. Само сеньорита Емилия го знае.

— И ви изпрати?

— Да.

— Ако не бяхте ни срещнал навреме?

— Намерението й е да чака до полунощ, сетне да свика републиканците.

— Това би предизвикало голяма кървава баня, защото изглежда в Чиуауа малцина сеньори са герои. Ще можете ли да издържите на ездата обратно?

— Да, сеньор Хуарес.

— Добре! Преди всичко трябва да се уведоми колкото може по-скоро сеньорита Емилия, че помощта идва, за да не предизвика градски размирици. Друго, най-бързите ни ездачи да препуснат напред и стигнат града преди два часа, та да предотвратят екзекуцията. С мисията до сеньоритата ще се заеме сеньор Андре. Моят брат Мечешко око познава ли Чиуауа?

— Моето око познава цялата страна — заяви вождът.

— Е, тогава нека моят брат отведе с помощта на другите вождове най-бързите воини до града, където ще ги срещна до реката. Останалите, чиито коне не са толкова бързи, ще дойдат по-късно. Вие, сеньор Андре, вземете един от нашите запасни коне!

Андре сне от мъртвото животно седлото и юздите и веднага започна да стъкмява предложения му кон.

— Аз ще придружа Андре. — обади се Стернау. Хуарес смушка коня си към него.

— Добре, сеньор — рече полугласно, — изпълнете в такъв случай една моя молба. Не бих желал да се нахвърля ей тъй изневиделица върху французите.

— А-а, вие сте по-благороден от онези!

— Зачитам международното право. Вие ще отидете преди мен в Чиуауа. Искате ли да бъдете мой пратеник?

— Имате предвид да потърся коменданта като ваш пълномощник? Ще се отнесат ли с мен като към такъв?

— Предлагам на французите свободно изтегляне. Всичко друго предоставям на вас.

— Трябва ли да дам да се разбере, че знаем за планираната екзекуция?

— С нито дума. Но, сеньор Стернау, да приемем, че ви задържат?

— Не се безпокойте за мен. Дори и да ми се случи нещо, мога да разчитам на приятелите си. Адиос, сеньорес!

Стернау пришпори коня и препусна до Андре. След като бяха яздили няколко минути, се обърна и забеляза отряда на ездачите с по-добри коне, който ги следваше.

— Сега е десет часа сутринта — каза на немски. — Ще яздим единадесет часа, значи ще бъдем в Чиуауа към десет часа вечерта. Имаме достатъчно време. Знаете ли добре мястото, където трябва да се проведе екзекуцията?

— Не. — отговори Андре. — Но сеньоритата сигурно го знае.

— Ще дойда с вас при нея. Бих ви питал някои неща във връзка с родината, ала няма време. При бързината на ездата ни е за предпочитане да се мълчи. Да яздим един след друг!

Продължиха по най-краткия обратен път. Предобедът мина, слънцето достигна връхната си точка, отново започна да се спусна, без двамата ездачи да позволят почивка на конете си. Животните положително щяха да станат неизползваеми, но днес на това не биваше да се държи. Вече се свечеряваше, ала едва когато стигнаха Рио Кончос спряха да поемат дъх конете и да не ги вкарват сгорещени във водите на реката. Сетне отново продължиха в галоп.

Когато се озоваха в близост до града, Стернау се обърна към дребния трапер: