Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 199

Емилия протегна и двете си ръце на ловеца.

— Благодаря ви, сеньор — произнесе с проблеснали от влага очи. — Вие доказахте, че един дребен мъж може да има голямо сърце. А сега да ви запитам, какви мерки трябва да се вземат за спасението на клетниците?

— Ние избързахме напред да ви кажем, че помощта идва. — осведоми Стернау. — Останалото зависи от обстоятелствата. Известно ли ви е точно мястото, където трябва да се състои екзекуцията?

— Да. Ако се върнете обратно по улицата, по която сте дошли и от края на града поемете надясно към реката, ще стихнете до мястото, където прави завой, наподобяващ полукръг. Полето се вдава, образувайки един вид полуостров и на него е определено да бъдат разстреляни хората.

— Реката там дълбока ли е?

— Дълбока и буйна. Поради това французите възнамеряват да хвърлят разстреляните във водите й и тя да ги отнесе.

— Значи затворниците не се надяват на никаква милост?

— Ни най-малка, още повече че присъства полковник Ларамел.

— Полковник Ларамел? Що за човек е този офицер?

— Той е прословут със своята жестокост, намира удоволствие в избиване на враговете и с пълно право би могъл да бъде наречен палачът на републиканците.

— Това е достатъчно!

Само тези думи изговори Стернау, но в тях звучеше някакво решение, което накара Емилия да се вслуша.

— Какво имате предвид, сеньор?

— Да поговоря с този човек.

— След битката, ако я преживее?

— Вероятно и по-рано.

— Сигурно ще бъде невъзможно, сеньор.

— Защо? Не би ли могъл човек да го намери при коменданта?

— Е, да. Днес имах всички причини да се осведомя подробно и чух, че всички офицери са се събрали при коменданта да изчакат при него часа на екзекуцията.

— Това е добре! Значи ще видя всички заедно.

— Как? Нима искате да отидете при тях? — уплаши се тя.

— Действително — заяви Стернау спокойно.

— Не бива да го правите! Та по тоя начин бихте се погубил!

— Не вярвам. Идвам като пълномощник на Хуарес и се надявам на свободен пропуск.

— Грешите, сеньор! Ще ви кажат, че нито с Хуарес, нито с някой негов пълномощник ще водят преговори, тъй като той е републиканец, а това означава бандит. Вие отивате срещу собствената си гибел!

Стернау се надигна от мястото си.

— Сеньорита, нима Ви изглеждам на някой, към когото е достатъчно само човек да протегне ръка, за да го спипа и разстреля?

— О, не, не! Вие ми приличате на една от онези фигури, за които разказват старите епически сага. Но какво е и най-силният исполин срещу малкия, коварен куршум?

— Подобни мисли не могат да ме разколебаят. Дал съм дума на Хуарес да отида при коменданта и ще я удържа.

— След като не можете да изпълните молбата ми, удовлетворете поне едно малко мое желание. Идете там под опеката на един познат!