Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 196

— Те са!

И в същото време смушка с шпори клетото животно в слабините. То вече не галопираше, а препускаше лудешки. Линията ставаше все по-отчетлива, приближаваше. Сега можеха да се различават отделни фигури.

Отпред яздеха главатарите Бизоновото чело. Мечешко око и Мечешко сърце като съгледвачи. На известно разстояние пи следваше Хуарес, задълбочен в момента в сериозен разговор със Стернау и граф Фернандо. Зад тях яздеха белите ловци и индианците в дълга, змиеподобна индианска нишка. Отдавна бяха забелязали ездача.

— Кой може да е? — запита Хуарес.

— УФ! — извика Мечешко сърце. — Малкият мъж! Стернау се вгледа по-внимателно и потвърди:

— Да, действително, това е Малкия Андре, когото сте пратил до Чиуауа, сеньор.

— Защо ли идва да ни пресрещне? — попита Хуарес.

— Трябва да се е случило нещо важно.

Дребничкият трапер вече бе съвсем близо. Конят му бе провесил дълъг език. Очите му бяха кървясали. Пъхтеше като локомотив и се придвижваше с отделни отчаяни скокове. И ето, почти до Хуарес, скочи за последен път. Но Малкия Андре вече бе напуснал седлото с невероятна смелост и се намери на земята, докато животното се преметна и остана да лежи. Той измъкна хладнокръвно револвера си и тегли един куршум в сляпото око на изтощеното до смърт животно.

— Какво ви е дошло на ума, сеньор Андре? — запита президентът. — Та това трябва да е била дяволска езда.

— Действително, сеньор — отвърна дребосъкът задъхан. — Но до няколко минути целият ни отряд ще се носи в подобна езда. Сеньорита Емилия ме праща. Преди девет часа потеглих от дома й.

— Невъзможно!

— Погледнете коня ми! Яздих го до смърт. Белите ловци сключиха наоколо кръг, докато индианците се държаха невъзмутимо по-далеч.

— Отнася се до Декрета на Максимилиян, според който всеки републиканец трябва да се третира като разбойник и да бъде убиван — осведоми останал без душа малкият ловец.

Очите на президента запламтяха.

— По този начин той повторно подписва смъртната си присъда.

— Само, че по-напред на други хора. Вчера в Чиуауа дойде заповед всички републиканци да бъдат избити…

— Наистина ли? — подскочи Хуарес.

— Да, предишните двадесет и още четиридесет заложници трябва да бъдат разстреляни следващата нощ в два часа.

— Длъжни сме на всяка цена да ги спасим! Къде ще се състои това зверско клане?

— Край града, най-вероятно до реката.

— Колко време сте яздил, казвате?

— Девет часа.

— Значи ние се нуждаем от единадесет, ако не искаме да съсипем до смърт конете. Каква войскова част е определена за извършване на екзекуцията?