Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 195

— Имате право. Незабавно ще потегля.

— Сторете го, сеньор, и помнете, че животът на много мъже зависи от вашата благонадежност! От нещо нуждаете ли се?

— Не, благодаря, сеньорита. Необходимо ли е съдържателят Монтарио да знае как стои работата?

— Не. Той е верен, ала тя е твърде важна.

— Ще изпълня дълга си. Разчитайте на мен! Значи най-късно до полунощ?

— До полунощ! — кимна тя.

— Добре! Адиос, сеньорита!

И преди Емилия да успее да отговори, изскочи през вратата, втурна се покрай слугинята и буквално полетя надолу по стълбите.

— Бързо, за Бога, по-живо! — викна на майордома, който приближи да отвори вратата.

Със същата скорост пресече улицата и се изсипа в салона на вентата, където съдържателят още седеше при мъждивия пламък на една лоена свещ.

— Е? — запита онзи. — Тръгвате ли?

— Да, и то на мига. Беше ли конят ми порядъчно нахранен и напоен? — осведоми се припряно Андре.

— Разбира се. — потвърди Монтарио. — Но какво ви е? Та вие сте целият възбуден.

— Трябва да тръгвам, бързо! Конят ми! — Хукна към двора. В миг крантата бе оседлана, юздите сложени и измъкната па двора.

— Що за бесове са ви прихванали, сеньор? — смая се съдържателят.

— Бесовете да яздя. А защо, по-късно ще узнаете. Ето за пиячката. — Андре бръкна в джоба и извади торбичката.

— Глупости — протестира мексиканецът. — Нищо няма да взема от вас.

— Я стига! Ето!

При тези думи Андре тикна нещо в ръката на Монтарио, смушка коня с шпорите, който се изправи високо на задните крака и се стрелна през портата на улицата. Когато спусналият се след него съдържател стигна там, ударите на копитата вече отзвучаваха в следващата пряка.

— Каква беше тая работа? — промърмори. — Как само се беше разбързал! И на себе си, и на коня може да строши черепа в тая тъмница. Нещо особено трябва да се е случило.

Сетне поднесе ръка към светлината.

— О, Santa Madonna, нъгит, голямо колкото лешник! Като нищо струва двайсет дурос. Човекът има злато! О, Господ да го закриля тази нощ да не си счупи нейде врата и краката!

16. Напрегната езда

Оставил града зад себе си, Андре полетя като Яростния ловец по протежение на рекичката Чувискар. За щастие по време на скитанията си през последните дни се бе запознал подробно с околността. До мястото на срещата — отстоящо на два часа път от града — достигна едва за половин. Тук спря и на няколко пъти имитира крясъка на горска кукумявка.

— Все още не са дошли. Напред! Да ги пресрещнем. Дребничкият трапер продължи да язди със същата бързина, само при Алдама съкрати малко завоя. Към два часа просветля дотолкова, че поне можеше да вижда малко по-надалеч, а един час по-късно Андре достигна мястото, където реката се влива в Рио Кончос. Спря и промърмори:

— Преминаването бе определено за тук. Трябва да се поогледам.

И доколкото позволяваше дрезгавината, започна старателно да претърсва местността.

— Още ги няма — гласеше резултатът.

Сетне Андре отново възседна, преплува Рио Кончос и пое между реката и Ляно де лос Кристианос а посока север-североизток. Вече се разсъмна. Сега имаше възможност да оглежда внимателно равнината, по която яздеше. Не се забелязваше и следа от търсените. Така продължи да язди до късните часове на предобеда. Конят му бе близо до рухване. Едва си поемаше дъх. Дребосъкът разбираше, че спре ли ездата, животното ще се строполи, ето защо го пришпорваше отново и отново. Ето че наближи предпланините, зад които протича Рио Гранде дел Норте. В един момент забеляза дълга, тъмна линия, проточваща се от една долина между две възвишения. Изправи се, за да може да вижда по-добре и възкликна ликуващо: