Читать «Дервишът» онлайн - страница 193

— Искате ли да го сторите? Може би ще ги откриете, преди да са отишли там отсреща.

— Пожелавам си го, но не ми се вярва.

След няколко минути Адлер препусна. Когато се върна, вечерта вече се бе спуснала. Не беше намерил тримата.

Но други бяха дошли: едно отделение драгуни от армията на Съединените щати под командването на един старши лейтенант. Бяха докарали и свободни коне за по-лесно експедиране на евентуалните пленници.

Беше свикан военен съвет и тук Уилкинс констатира колко ценна би била помощта на Сам Хоукинс. Адлер беше единственият, който като надзирател на фермата притежаваше известен опит в нещата на Дивия запад. И в крайна сметка неговият съвет бе приет като най-добър.

Той лично залегна в подходящото време и закрилян от тъмнината, в храсталака недалеч от вратата на дървената колиба — наблюдаваше как очакваните бушхедърси влизаха поотделно, един след друг. И едва когато бе на мнение, че вече са се събрали всички, запълзя обратно към драгуните, които се бяха укрили недалеч, и ги поведе към колибата.

Глухи удари отекнаха в нощта. Вратата и кепенците бяха залостени с набити в земята и здраво приковани към тях яки колове. Отвътре изпървом се надигна безредна врява, после стана тихо.

Впоследствие около колибата лумнаха огньове, за да осветят всеки, който подиреше по някакъв начин изход. Зад огньовете като че от земята израсна нещо черно. Какво беше, обсадените не можеха да различат през малките зирки, които си бяха направили. Но когато се развидели, се видя, че около колибата е издигната от снопове вършини и разни дървеса засека с многобройни малки отверстия за пушките. От цялата околност се стичаше старо и младо, за да присъства на впечатляващата гледка, която предлагаше обсадата на бушхедърската банда. Затворените скоро осъзнаха, че една съпротива би била безумие. По този начин само биха влошили участта си. Предадяха ли се, то все още съществуваше надежда: срещу отделния не би могло нищо да се докаже, той трябваше да бъде оправдан. Вода нямаше. Провизии — също, и ето как стана, че привечер те се предадоха безусловно.

Това бе улов, за който жителите от цялата околност ликуваха. На безчинствата за дълго време бе сложен край и скоро се заговори, че за този успех трябвало да се благодари единствено на Детелиновия лист.

Нощта на обсадата бе прекарана в бдене и на едно друго място. В една стая на партера, съоръжена с железни капаци, седяха Лефлър, пристигналият вечерта нотариус и Уолкър-Хопкинс, усърдно заети с проверки, писаници и калкулации.

Нотариусът обяви сделката като напълно безрискова за Лефлър и към утрото тя бе сключена. Уолкър получи една значителна сума, състояща се от банкноти и вексели, платими при предявяване до уважавани търговски къщи.

Той се намираше във видима възбуда. Главата му току се обръщаше към вратата, сякаш копнееше час по-скоро да се махне.