Читать «Дервишът» онлайн - страница 191

Уил сега вече пусна ръцете на пленника. Лефлър направи няколко бързи крачки напред, но спря, обърна се и вдигна ръка.

— Запомнете това, всички вие! Аз пак ще дойда! А на теб, куче, ще покажа какво значи отмъщение!

— Само че го подхвани по-умно! — ухили се добродушно Сам Хоукинс. — Защото ако попаднеш втори път в ръцете ми, ще идеш по дявола, в чиято музейна сбирка отдавна ти е мястото!

Лефлър се отдалечи с дълги крачки, Сам пък се метна на верандата, където Уилкинс сега беше сам, понеже Елми все пак бе избягнала последното унижение на Лефлър. Дик и Уил го последваха. Уилкинс даде знак на събраното множество. Хората се отдалечиха, коментирайки шумно и кресливо вълнуващото събитие до най-малката подробност. Негърът е майстор по вдигането на гюрултия, а негърката пък къде-къде го задминава.

физиономията на Уилкинс излъчваше голяма сериозност.

— Действително ли се намирахте в неясност по отношение лицето Лефлър? — попита той.

— Ни най-малко! — ухили се Сам.

— Аха, значи просто сте искал да представите един фарс?

— фарс? — откликна дребосъкът на свой ред много сериозно. — Работата наистина не беше за развлечение.

— Но не беше и нужна.

— Не била нужна? Хмм! Този човек си позволи да ме надхитри и трябваше да си понесе последствията.

— Значи само от съображение вашето, както изглежда, силно развито самочувствие бяхте подтикнат да ни представите това зрелище? Длъжен съм да ви порицая, мистър Хоукинс!

— Правете каквото ви е угодно! Аз също правя каквото ми харесва, а именно изпълнявам дълга си. Нека говорим за нещо друго. Кога ще пристигне войската?

— След мръкване. Мистър Адлер помоли чрез пратеника по възможност отрядите да не се оставят да бъдат забелязани.

— Много умно. По този начин ще връхлетим като хала типовете. Надявам се мнозина от тях да опънат петалата. Челото на Уилкинс се събра.

— Аз пък не се надявам. Аз искам да ги заловя и предам на правосъдието. Нека после властите процедират с тях според закона.

— Това звучи наистина много красиво, ама не чини хич нищо. Нехранимайковците ще бъдат хвърлени в ареста и ще имат всички възможности да офейкат. Тези неща вече са известни. Куршум в главата, и то веднага, това е най-добрата медицина срещу такава епидемия, ако не се лъжа.

Уилкинс направи неодобрително движение с ръка.

— След всичко, което казахте тук, длъжен съм да ви помоля най-настоятелно вие тримата изобщо да не участвате в тазвечершната история.

— Сериозно ли говорите? — попита Сам учудено. — Да се надяваме, че офицерът ще е на различно становище от вас, сър. И да се надяваме също, че ще ми предостави хората си срещу Уолкър.

— Какви са ви намеренията?

— Уолкър се намира при Лефлър. Аз нямам право да нахълтвам при него, но войската има тая власт. С помощта на войниците ще си доставя негодника от плантацията на Лефлър.