Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 75

— Определено! Не мисля, че отново ще попадна в ръцете на тези дяволи.

— Ако си толкова непредпазлив както досега, това със сигурност ще се случи.

— Що се отнася до мен, няма да се случи.

— Надявам се. Слушай!

Зад нас прозвуча силен вой.

— Защо реват команчите така? — попита персиецът. — Да не би да са пленили нашите спътници?

— Не. Те се намират пред нас. Това е яростният вой на команчите, които са осъзнали, че не могат да освободят своя вожд. Те са се върнали в бивака и са установили, че ти си освободен и на това отгоре е бил отведен и един воин.

— Те ще тръгнат след нас!

— Нека опитат! Ти впрочем трябва да си радостен, че моят номер мина, иначе днес щеше да изживееш последния си ден.

— Наистина ли мислиш, че щяха да ме убият?

— Без милост и пощада.

— Какви ужасни хора! И при нас живеят, разбира се, полудиви народи, от които човек трябва да се пази, но не са толкова кръвожадни като индианците.

— Аз мога от собствен опит да ти докажа противното. Колко често в Ориента са се домогвали до живота ми само защото не съм мюсюлманин. Индианецът обаче не знае религиозна омраза и е враг на белите единствено защото те искат да ги унищожат. Той брани своя живот, това е всичко.

— Кажи тогава какво лошо аз съм сторил на тези команчи?

— Първо, ти си бял, значи си техен враг. Какво е личното ти отношение към тях, за това не те питат. После, ти пътуваш през тяхната територия, без да си искал съгласието им.

— Какво против могат да имат?

— Да не би нищо? Мога ли аз например да пътешествам из Персия така, както го правиш ти тук?

— Разбира се!

— Наистина ли? Да лагерувам и спя, където си искам? Да се изхранвам, както си искам? Да прострелвам говеда, елени и други техни животни? Да отнемам прехраната на законните собственици на страната, без те да могат нещо да възразят?

— Хм.

— Да, хм! Няма ли още при границата ви всеки шейх правото да иска данък от всеки чужденец, който желае да премине през неговата територия?

— Това е вярно.

— Ако тук един вожд поиска нещо такова, ще получи куршум. Червенокожите са наброявали някога милиони и целият континент е бил тяхна собственост. От тези милиони е останала една жалка шепа, която е прогонвана безмилостно от едно място на друго. Кой тук е жестокият — червеният или белият?

Персиецът премълча, но вързаният за стремето ми команч, който трябва сравнително добре да бе разбрал словата ми, извика:

— Уф, уф! И това го казва Поразяващата ръка, макар че е бледолик!

— Аз винаги съм го казвал.

— В такъв случай ти си един верен приятел на всички червени мъже.

— Да, такъв съм, а вие ще постъпите по-добре, ако не дотягате на мен и спътниците ми с вашето преследване.

— Аз бих искал да кажа това на моите братя, но не знам дали ще мога да се върна при тях. Ще ме освободи ли Поразяващата ръка?

— Да. Ти трябва да присъстваш, когато говоря после с вашия вожд. Стане ли това, ще те пусна да кажеш на воините команчи какво съм приказвал с То-кай-хун.

Междувременно бяхме близо до мястото, където бях оставил спътниците. Тъй като беше нощ и по откритата прерия нямаше точка, по която да мога да се ръководя, изсвирих. Беше ми отговорено, значи точно бях спазил посоката. Гласът на Джим прозвуча насреща ми: