Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 74

Предположението се оказа правилно, защото, когато пристигнах там и се проврях през храстите, виждайки все още горящия огън, съзрях при пленника да седят само двама пазачи. Беше добре, че бяха обърнати с гръб към мен.

Залегнах и запълзях предпазливо към тях. Сега вече нямаше храсти, а тревата беше толкова ниска, че не ми подсигуряваше никакво прикритие. Трябваше да се придържам към сянката, която двамата индианци хвърляха в моя посока. Беше трудно, но ставаше. Стигах все по-близо и накрая се намерих само на няколко крачки от тях. Тогава се надигнах тихо и застанах, изваждайки револвера, с два скока зад червенокожите. При шума от стъпките ми двамата пазачи се обърнаха. От изненада не отрониха нито дума, но проявиха присъствие на духа да посегнат към ножовете и понечиха да скочат.

— Останете седнали и не се помръдвайте, иначе ще ви застрелям! — наредих им аз.

— Уф, уф! — избълва единият. — Олд Шетърхенд!

— Да, аз съм Олд Шетърхенд. Ако не изпълните всяка моя дума, вие сте мъртви и вашият вожд също е изгубен. Оставете настрана ножовете!

Те се подчиниха. Аз отидох при Джафар и прерязах вървите му, докато държах с другата ръка пазачите в шах с револвера. След това подканих персиеца:

— Вземи тези ремъци и свържи с тях ръцете и краката на червените джентълмени!

Той се изправи да изпълни нареждането. Тогава единият червенокож заяви:

— Няма да ви позволя да ни вържете!

— Ако не ни се подчините, ще ви застрелям и ще ви взема освен това амулетите и скалповете, за да ги хвърля в огъня. Тогава ще видите дали ще бъдете допуснати във Вечните ловни полета!

— Ух! — извикаха те уплашено.

Те повече не се противиха. Моята закана беше сломила съпротивата им. Бяха вързани от персиеца.

— Ограбиха ли те, мистър Джафар?

— Да — обясни той късо.

— Кой държи вещите?

— Вождът. Но това са само дреболии. Онова, което имаше стойност, съм скрил в самара.

— Той е при нас.

Обръщайки се отново към двамата пазачи, казах:

— Виждате до какво ви доведе вашето коварство и вероломство. Пленникът ви е отново освободен, а То-кай-хун отново е в моя власт. Сега ние ще напуснем това място. Един от вас ще ни придружи, за да бъде свидетел на това, което ще уговоря с вожда, а после ще се върне тук като негов пленник. То-кай-хун ще язди с нас, докато се намерим в безопасност. Ето защо сега вземам със себе си неговия кон.

Джафар отиде да доведе животното си, а също и това на вожда, като донесе оръжията и другите там предмети от мястото, където бе лежал То-кай-хун. Аз освободих краката на единия от пазачите и му вързах ръцете здраво за стремето. Запуших устата на спътника му, че да не може да вика. После стъпках огъня и потеглихме.

Веднага щом се намерихме вън на откритата равнина, персиецът даде израз на чувствата си:

— Сър, за какво ли не трябва вече да ти благодаря! Моят дълг към теб от ден на ден става все по-голям. Сега ти отново ме освободи.

— Но за последен път! — казах сериозно.