Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 42

Ние следвахме дирята на команчите, додето Жълтата планина израсна северно от нас и имахме да яздим до нея още може би половин час. После се отклонихме западно от нея, яздихме най-напред паралелно с планината и след това се насочихме към нея, но спряхме, преди да я достигнем.

— Още тук ли трябва да слезем? — попита Пъркинс.

— Да — отговорих. — Ако яздим до планината отсреща, където има храсти и дървета, по време на моето отсъствие можете ненадейно да бъдете нападнати. Там е достатъчен един-единствен червенокож, за да ви застреля двамата от засада и да освободи вожда.

— Хм, това е вярно!

— Тук, напротив, местността е открита и вие можете да видите още отдалече всеки, който приближава към вас. За едно внезапно нападение следователно дума не може да става. А и даже да дойдат неколцина червенокожи, което не се очаква, ще можете да насочвате пушките си на всички страни и да ги държите в шах. Дори да предположим най-лошия случай, че заради числения им превес няма да можете да се отбранявате, заплахата, че ще убиете вожда им, ще бъде достатъчна да ги държи надалече от вас. Сега аз възнамерявам да отида при червенокожите и не мога предварително да кажа колко време ще бъде нужно да изпълня плана.

— Well! Ние значи оставаме на това място! Да се смъкваме от конете!

Слязохме и снехме То-кай-хун от седлото. После аз лично го вързах така, че спокойно можех да се отдалеча. Когато Джафар и Пъркинс вързаха конете за колчета и седнаха при команча, ги предупредих:

— Поддържайте добра стража! Не се вслушвайте в никакви приказки, молби и обещания от страна на пленника и не допускайте никой да ви приближи!

— Добре де! Ние ти пожелаваме в твоето намерение точно толкова голям късмет, колкото голяма ще бъде тук нашата бдителност.

Тези слова трябваше да ме успокоят, но когато седнах отново на коня си и продължих ездата, не бях съвсем сигурен. Срокът до настъпването на мрака възлизаше само още на час и половина. Исках през това време да освободя белите. Но тъй като знаех колко бавни и отмерени са обикновено индианците при такива преговори, трябваше сега да побързам. И тъй, държах в тръс направление към главатарските гробове и същевременно внимателно прегледах пушките и револверите си. Трябваше да мога да разчитам на тях, в случай че настъпеше нещо враждебно.

Преди малко споменах, че храсталакът продължаваше също западно край планината. За да бъда възможно най-късно забелязан, аз се придържах към неговите разклонения, където всеки отделен храст ми предлагаше прикритие. Така стигнах до вдатината и завих край ъгъла. Оглеждайки бързо терена, видях червенокожите да бивакуват в задния край при водата, значи така, както бях предположил. Само неколцина се намираха вляво при четирите гроба. Те бяха заети с украсяването им за утрешното тържество, като окачваха амулетите си по забодените копия. Конете им пасяха по-наблизо.