Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 28

— Сър, тази тежка пушка има ли си някое специално име?

— Да. Наричат я «мечкоубиец».

— Аллах! Странно! Аз вече съм чувал това име, но на арабски език. Има ли повече такива пушки?

— Да, макар и не толкова стари и тежки като тази.

— Колко пъти горе-долу можеш да стреляш с по-малката?

— Двайсет и пет.

— Аллах! Това също съвпада. Как се казва тя?

— Това е карабина «Хенри».

— И това име съм чувал на арабски. Не е ли забележително обстоятелството, че притежаваш две пушки тъкмо от тези, за които са ми разправяли?

— Къде си слушал за тях?

— Край Тигър. Известна ли ти е тази река?

— Разбира се. Всеки ученик я знае от уроците по география. Ти значи си бил там, мистър Джафар?

— Да! Преди една година. Аз съм персиец и в моята родина ме наричат мирза Джафар. Ти навярно не знаеш какво означава това?

— Напротив. Поставено пред името, мирза има значението на титла. Стои ли обаче думата след името, тя означава, че човекът е принц по рождение.

— Вярно, знаеш го! Аз съм мирза Джафар и пътувах през Багдад за Константинопол. Пътуването водеше по брега на Тигър към Мосул и по път бях гост на хаддедихните, при които чух за пушките.

— Нима и там има карабини «Хенри» и мечкоубийци? — попитах аз напрегнато.

— Не. Те принадлежали на някакъв чужденец. Той казвал Кара бен Немзи ефенди.

— Това е арабско име, следователно този мъж няма да е бил чужденец.

— Напротив! Ако разбираше арабски, щеше да знаеш, че «немзи» значи немец. Шейхът на хаддедихните ми разказа за него и пушките му. Повече обаче чух от един воин на племето.

— Как се казваше този воин?

— Той беше дребен, но храбър и умен мъж и се казваше хаджи Халеф Омар бен хаджи Абул Аббас ибн хаджи Давуд ал Госарах.

— Какво име! Дълго кажи-речи колкото боа! — усмихнах се аз.

— Да, в твоето ухо то навярно звучи смехотворно, ала в Ориента е обичай човек да прибавя към собствените си имена тези на своите предци. Така мъжът почита едновременно и себе си, и дедите. Впрочем хаджи Халеф Омар имаше пълното право да носи едно такова дълго име, защото беше прочут мъж и можеше да разказва множество геройски дела. Ловувал е лъвове и пантери и се е бил с безброй врагове.

От само себе си се разбира, че аз извънредно много се зарадвах да чуя тук нещо за моя дребен хаджи Халеф. Доставих си удоволствието да премълча, че аз съм онзи Кара бен Немзи ефенди, и попитах:

— Тоя немец присъствал ли е на тези дела?

— Да. Даже е вземал участие в тях. Хаддедихните на него дължат, дето и днес още съществуват, защото той ги е предпазил от едно поражение, което щяло да ги доведе до унищожаването им. Аз също го помня, тъй като му дължа голяма благодарност.

За мен това беше нещо ново. Трябва да съм го погледнал въпросително, защото той продължи:

— Той е спасил един мой сродник от смърт, като му е помогнал в битката. После го придружил до Багдад и го подкрепял при всички опасности, което, обаче, за съжаление не попречило този роднина по-късно да бъде нападнат и убит.