Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 20

Скоро беше намерено едно подходящо място, където вързахме конете и Пъркинс. Този мъж страшно много ни пречеше, тъй като ни затрудняваше във всичко. Но можехме ли да се освободим от него без да проявим желаната твърдост, без да се изложим на опасност? Той ни беше предложил, наистина, помощта си и беше възможно също да го мислеше честно, но не можехме да му окажем необходимото за целта доверие. Когато бяхме подслонили добре него и конете, Джим Снафъл се осведоми:

— Какво ще правим сега, сър? Тъкмо имаме под дърветата подходящата дневна светлина, при която отлично можеш да шпионираш, без да те видят още отдалеч. Знаеш ли със сигурност, че червенокожите са наблизо?

— Да. Чух двама от тях да си подвикват. За мен това е също знак, че те се чувстват сигурни и не предполагат присъствието на други хора наблизо. С това нашето дело много се облекчава.

— Well, да пристъпим значи към това дело! Ние ще се промъкнем до команчите, нали?

— Ние? Кои имаш предвид?

— Теб и мен. Моят стар Тим ще трябва да остане тук при пленника.

— Хм-м! Бих предпочел да отида сам.

— Сам? Може би ме считаш за негоден?

— Не за това става дума. Но аз имам навика да не обременявам другиго с онова, което сам мога да свърша.

— Обременяваш! Що за дума! Бъди сигурен, че в промъкването аз мога да бъда полезен! Мога да стигна изотзад до някой червенокож и той дори да не усети. Ще бъда страшно обиден, ако ме отхвърлиш. Тръгвам с теб, брат ми остава тук.

— No — обади се Тим, съвсем против очакването на Джим.

— Не? Какво ти става! Все пак някой трябва да остане тук на стража.

— Yes. Това ще бъдеш ти!

— Аз? Луд ли си? Джим Снафъл да останел тук, когато може да им се даде да разберат на тези червенокожи нехранимайковци?

— Тим Снафъл също няма да остане!

— Длъжен си! Аз имам предимство, защото съм по-големият.

— Ти си само с пет минути по-голям от мен, а едно толкова късо време нищо не означава. Близнаците са винаги с еднаква възраст. Аз няма да позволя да ме командваш и заедно с теб ще пропълзя до индианците. Нека и аз бъда веднъж по-големият!

Джим остана за известно време безмълвен. Удивлението от внезапното непокорство на неговия брат му отне способността да говори. После обаче избухна толкова по-афектирано:

— Как си позволяваш да ми се противопоставиш на мен, първородния! Тоя малък гнездожилец се кани да ми налага условия! Аз тръгвам, а ти оставаш, толкоз!

Близнаците започнаха да стават доста шумни във възбудата си. Аз им обърнах внимание върху това и им предложих да ме оставят да ида сам, защото така спорът щеше да се реши, без някой да бъде ощетен за сметка на другия. Но Джим не се съгласи. Той искаше да ми докаже своята опитност и в крайна сметка аз дадох съгласието си. Тим не каза нищо повече по въпроса, ала неговото безмълвие ми се стори подозрително. Ето защо го попитах: