Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 18

За щастие това опасение не се изпълни. Местността беше осеяна с храсти и аз можех зад всеки буш да очаквам враг. Ето че шубракът изведнъж свърши и аз видях бивака на индианците на една морава, отдалечена най-много на петстотин крачки от мен.

Животните им се разхождаха свободно нагоре-надолу. Сред тях забелязах повече от дузина товарни коне, предназначени да носят провизиите. Тъй като червенокожите се намираха на бойната пътека, нямаха време да ходят на лов, а секретността на тяхното намерение не им позволяваше да се издават с изстрели. Червенокожите образуваха кръг, където, изглежда, се водеха важни обсъждания. Той беше толкова гъст, че погледът не можеше да проникне между отделните хора. Аз яздих едно късо разстояние обратно, вързах коня си и подканих пристигналите се Снафълс да сторят същото.

— Да слезем? — попита Джим. — Следователно не бива да продължим?

— Не. Индианците са спрели там.

— Най-сетне ги настигнахме! Пипнали ли са белите?

— Да.

— Добре, нека видим!

Свалихме скаута от коня, вързахме го за един храст и се придвижихме после дотолкова напред, колкото бе възможно, без да бъдем забелязани.

— Вярно, това са команчите — каза Джим. — Белите не се виждат. Вероятно се намират във вътрешността на кръга. Какво ще правят червенокожите с тях?

— Скоро ще узнаем. Много зависи от това, дали при нападението се е проляла кръв. Ако е бил ранен или убит някой червенокож, на белите няма да бъде отпуснат дълъг срок.

— Те ще бъдат заклани още тук, на място. Да, такова е и моето мнение.

— Моето обаче — не.

— Мислиш, че червенокожите ще мъкнат по-нататък пленниците си?

— Да, макар и не прекалено далеч. Осъждането и екзекуцията на пленници при индианците става с тържественост, за която се изисква подходящ бивак. Мястото, където се намират те сега, не е такова. Няма вода за едно по-дълго пребиваване, а и не е достатъчно сигурно. Твърде е открито. Който се намира там, лесно може да бъде видян. Ето защо мисля, че команчите скоро ще потеглят, за да си потърсят по-добър терен.

— Well, тогава ще ги следваме по петите! Главният въпрос е дали ще ни се удаде да освободим пленниците. Ние сме само трима срещу седемдесет червенокожи. Това вече е много…

— В случаи от тоя род човек не бива да прави сметки с такива цифри. Това щеше да е необходимо само ако възнамерявахме открито да нападнем. Но тъй като ние можем да стигнем до целта си единствено чрез хитрост, то в разчета ще си имаме работа с духовни цифри.

— Духовни цифри, много добре, наистина много добре, сър! Мислиш ли, че Джим Снафъл и Тим Снафъл са такива духовни цифри?

— Надявам се, тъй като само в този случай може да ни се удаде да надхитрим червенокожите.

— Надхитрим? Хм, що се отнася до това, мисля, че няма да се изложим. Нали така, стари Тим?

— Yes!

— Джентълмени, мога ли да изразя една молба? — обади се пленникът.