Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 17

— Как изобщо можеш да питаш! Двамата Снафълс винаги са на линия, когато се касае да се освободят хора, изпаднали в беда. Не мислиш ли същото, стари Тим?

— Yes — заяви този. — Нека пропълзим към тях, инак са изгубени.

— Действително. Мастър Шетърхенд, кажи дали смяташ за вярно това, което Пъркинс изкара сега на бял свят!

— Мисля, че можем да му вярваме, защото ако ни беше излъгал пак, с него щеше да е свършено. Значи напред! Тук вече изгубихме твърде много време.

Възседнахме животните и последвахме водещата на запад диря. Следите на белите бяха така изпотъпкани при лагерното място от индианците, че вече не можеха да се различават. Аз се надявах обаче по път да се натъкна на по-ясни знаци. Очакването се изпълни скоро, когато достигнахме едно място, където червенокожите бяха спирали. Обуздахме конете си и Джим каза:

— Тук те са се съвещавали. Де само да знаехме за какво!

— Аз знам — декларирах. — За броя на белите, които следват.

— Така ли мислиш? Защо?

— Досега са яздили в дирята на белите. Тук обаче са я напуснали и двама от тях са слезли да я огледат. Тъй като на това място са внимавали да не заличат следата на бледоликите, тя и за нас е все още ясно различима и аз искам да видя как трябва да възприемаме показанията на Пъркинс.

Скочих и заразглеждах отпечатъците. Трудно беше да се добие сигурна представа, защото мястото, на което червенокожите бяха запазили дирята, не беше дълго, а за мен беше много важно да открия обратна следа от конско копито. След дълго сравняване постигнах все пак желания резултат. Намерих отпечатък от копито, но един-единствен, който показваше противоположната посока, а и той беше толкова лек и неясен, че можах да го открия единствено защото Пъркинс беше твърдял, че е яздил обратно. Той следователно беше казал истината. Аз, разбира се, трябваше да отчета, че индианците също са забелязали тази стъпка. Но тогава те непременно щяха да разпратят съгледвачи, за да издирят единичния ездач. В този случай обаче ние щяхме отдавна да ги срещнем или поне да открием техните следи. Тъй като нито едно от двете не се беше случило, засега нямаше защо да се боим от индианците.

2. Един персийски мирза

Продължихме прекъснатата езди и след известно време видяхме, че двама индианци са се отклонили — единият надясно, другият наляво.

— Дали пък не са препуснали напред като съгледвачи? — попита Джим Снафъл.

— Много вероятно. Предводителят е разбрал от следите, че е наближил белите и е изпратил тези съгледвачи напред за по-голяма сигурност. Скоро ще видим къде са се присъединили отново към отряда.

Приблизително четвърт час по-късно се върна към основната следа първо дирята на единия и после на другия и ние можехме сега да очакваме не след дълго да достигнем мястото на нападението. Тъй като червенокожите можеха да се намират още там, беше необходима извънредно голяма предпазливост, ако не искахме да се натъкнем неочаквано на тях. Ето защо аз яздех на известно разстояние пред другите, всеки миг готов да бъда забелязан или нападнат.