Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 35

— Като първи е посочен Аресибо, нали така? Но има подсигуряващи… — о, чакай. Нещо излиза на Интернет страницата.

— И аз го виждам.

— Проклети холограми… а, ето: «Няма техническа повреда в приемника. Очевидно не е изпратено послание.»

— Това не може да е краят на трансмисиите — заяви Салме. — Трябва да има ключ.

— Може би са се уморили да ни чакат да им отговорим — каза Хедър. — Сигурно няма да изпратят нищо, докато не им отговорим.

— Или може би…

— Какво? — попита Хедър.

— Уравнението на Дрейк, последният член.

Хедър мълча известно време.

— О — тихо каза тя.

Уравнението на Дрейк определяше броя на радиопредаващите цивилизации в галактиката. То имаше седем члена:

R.f_pn_ef_lf_if_cL

Скоростта на образуване на звездата, умножено по частта на звезди с планети, умножено по броя на тези планети, които са подходящи за живот, умножено по частта на подходящите планети, на които действително възниква живот, умножено по частта на интелигентните форми на живот, умножено по частта на интелигентните форми на живот, които всъщност развиват радио, умножено по… L.

L: животът на такава една цивилизация.

Една цивилизация, която имаше радио, навярно имаше и ядрени оръжия или други също толкова опасни неща.

Цивилизациите можеха да бъдат заличени за миг — със сигурност за по-кратко време от един тридесет и четири часов ден.

— Не може да са мъртви — обади се Салме.

— Или са мъртви, или нарочно прекратиха, или посланието е завършено.

На вратата се почука. Хедър закри с ръка слушалката.

— Влез.

Асистентът подаде глава.

— Извинете за безпокойството, професор Дейвис, но от Си Би Си са на телефона. Искат да разговарят с вас за това какво се е случило с извънземните.

10.

Лабораторията на Кайл беше пренаселена. Деканът се подпираше на едната стена, председателят на отдела се беше настанил върху полицата, стърчаща от долната част на конзолата на Чийтах, един адвокат от патентната служба към университета седеше на стола, на който обикновено сядаше Кайл, а петимата аспиранти, които работеха в екипа на Кайл по квантовите компютри, също се мотаеха наоколо.

— Добре — обърна се Кайл към групата. — Методът, който ще демонстрираме днес, е според нас дълго търсеният пробив: квантов компютър, който теоретично може да работи с неограничен брой байтове, без да се влоши качеството на резултатите. За целите на днешната ни демонстрация ще се опитаме да намерим делителите на едно случайно генерирано тристацифрено число. За да извърши това, на ведомствения ЕСВ–5000 ще му бъдат нужни сто години непрекъснати изчисления. Ако сме прави — ако системата задейства — ще имаме отговор за около тридесет секунди, след като дам начало на експеримента.

Кайл прекоси стаята.

— Нашият прототипен квантов компютър, който наричаме Демокрит, няма просто тридесет регистъра, а хиляда, всеки един от които се състои от единичен атом. Резултатите ще бъдат под форма на серия интерферентни модели, които един друг компютър — онзи там — ще анализира и ще сведе до цифрова разпечатка. — Той огледа лицата в стаята. — Всичко наред ли е? Да започваме.