Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 34

Досега човечеството не беше отговорило; друго разпространено тълкуване бе, че розетския камък се задържаше, докато Земята не изпрати отговор.

Едно старо схващане в ПТИР (Проекта за търсене на извънземен разум) твърдеше, че вероятно сигналите ще се изпращат в честотен интервал, наречен «водната дупка» — между емисионната честота за водорода, 1420 мегахерца, и за хидроксила, 1667 мегахерца. Водородът (H) и хидроксилът (OH) са компоненти на водата (H₂O), а атмосферата на Земята е най-пропусклива за радиовълни в този честотен обхват, докато в междузвездното пространство до голяма степен няма смущения. След като целият живот, както знаем ние, е започнал във водата, тази област от спектъра изглеждаше естествен сборен пункт за онези видове, които търсеха да осъществят междузвездна връзка.

Сигналите на кентавърийците обаче изобщо не бяха близо до водната дупка — друг пример за това, че нещо, което ние очаквахме да бъде общ възглед за реалността, не се оказа така.

Възможно ли беше, чудеше се Хедър, да има други водни дупки — друга обща почва, която да се споделя от което и да е същество, живеещо в нашата вселена, независимо от биологията му или природата на неговата планета?

Трябваше да се срещне с една своя приятелка, Джуди, за обяд във факултетския клуб в 12,15 часа. Щеше да изчака началото на днешното послание и тогава да тръгне.

Оставаха й десет минути. Хедър не беше от тези, които не оползотворяваха времето си. Отвори електронния си бележник и се зачете.

След малко телефонът иззвъня. Хедър дочете параграфа и разсеяно вдигна слушалката.

— Ало?

— Хедър? Забрави ли?

Хедър погледна часовника си.

— О, господи! Съжалявам, Джуди! — Тя хвърли поглед към компютъра. — Чаках днешното послание — щях да тръгна веднага след сигнала за започване на приемането.

Тя се премести пред компютъра и му зададе команда да отиде направо на страницата на Центъра за извънземни сигнали. Нищо.

— Джуди, няма да успея. Извънземното послание днес закъснява.

— Сигурна ли си, че си определила вярно времето?

— Напълно. Виж, трябва да видя какво става. Нека обядваме утре, какво ще кажеш?

— Добре, ще ти се обадя.

— Благодаря ти — Хедър затвори слушалката. В същия миг телефонът иззвъня отново. Тя вдигна. — Ало?

— Хедър, обажда се Салме ван Хорн.

— Салме! Откъде се обаждаш? В Канада ли си?

— Не, все още съм в Хелзинки. Опита ли да изведеш днешното послание?

— Да. Изглежда обаче нищо не идва.

— Това никога преди не се е случвало, нали? Кентавърийците не са пропускали нито един ден?

— Не. Дори не са закъснявали.

— Предполагаш ли, че проблемът е у нас? — попита Салме. — Чий ред е да получава посланието?