Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 33

Хедър си направи кана с кафе и седна да разгледа отново вчерашното послание.

Както винаги то беше представено като две перпендикулярни мрежи. Всяко послание беше изпращано под формата на поредица от около сто хиляди двоични числа в продължение на два или три часа. Общият брой на числата във всяко послание винаги беше произведение на две неделими числа, което означаваше, че цифрите могат да се подредят по два възможни начина. Според Центъра за извънземни сигнали в Карачи, Пакистан това послание беше дълго 108 197 байта. Това число бе произведение на неделимите числа 257 и 421, което означаваше, че цифрите можеха да се подредят или като 257 реда и 421 колони, или като 421 реда и 257 колони. Понякога единият образ изглеждаше интуитивно по-правилен от другия — при него се появяваха квадратчета или кръгчета, докато при алтернативното декодиране резултатът бе просто мешаница. Но след като все още никой не бе разтълкувал посланията, не можеше да се определи кое е правилното тълкуване.

Когато посланията започнаха да пристигат за първи път през 2007 година, милиони хора задълбочено изучаваха всяко едно от тях. Но с годините интересът бе намалял. Въпреки че имаше достъпен за всички драйвър, който записваше всяко едно послание от извънземните и увеличаваше различни части от него по избор, Хедър знаеше, че понастоящем има не повече от триста изследователи, които активно анализираха всяко ново послание.

По-правилно изглеждащата версия на днешното послание показваше три правоъгълника и два кръга сред това, което иначе приличаше на море от произволно разхвърляни черни и бели квадратчета; черните представляваха нулите, а белите — единиците. Хедър чувстваше, че й убягва нещо просто. Някъде сред сто милиона байта информация, получена от Алфа Кентавър, трябваше да има ключ, чрез който всички останали послания да бъдат разбрани.

Имаше разминаващи се гледища: един изследовател от Португалия дълго поддържаше мнението, че ключът ще дойде като финално послание, а не като едно от първите; по този начин извънземните ще отсеят всяка една раса, на която й липсва търпението, необходимо за междузвездните комуникации. Други твърдяха, че извънземните податели са просто твърде извънземни — че ние не сме способни да общуваме с тях. Трети лагер спореше, че човечеството просто не е достатъчно умно или напреднало, за да проумее това, което е казано. Чуждите жители може би наистина все още изпращаха информация, която считаха за основна, но материалът вече бе извън възможностите на колективния мозък на човечеството.

Хедър беше последовател на Юнг в психологията. Тя вярваше, че всички хора имат общ речник от символи и архетипове, които формират основата на мисленето. Кентавърийците явно имаха различен набор от основни метафори и символи и ако тя съумееше да разбере какви са те, щеше да разгадае кода.

Хедър отпи от кафето си. Посланието беше също толкова неразбираемо, колкото и предишните. Може би това беше една гигантска кръстословица, мислеше си тя. Мрежата от бели и черни квадратчета определено приличаше на кръстословица, макар че попълването на празните места беше човешко схващане, навярно — ако за миг можеше да приеме Фройд — свързано с нашата сексуална биология. Все пак, тя не за първи път се чудеше, дали посланията целенасочено не са пълни — само ин, без янг — и извънземните чакаха човечеството да осигури липсващата част, за да го завърши.