Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 37

Конвенционалният компютър, пред който стояха, издаде сигнал и един от неговите монитори се включи. Точно две числа се появиха на екрана, всяко от по десетина цифри.

— Това ли са първите два делителя? — попита адвокатът, определено нетърпелив да започне с нотариалното заверяване на нещата.

Сърцето на Кайл се сви.

— А, не. Не. — Той преглътна; стомахът му бе на топка. — Искам да кажа, да, сигурно, те без съмнение са делители на нашето изходно число, но…

Един от аспирантите на Кайл го погледна и после каза думите, които в този момент Кайл не съумяваше да изрече:

— Екранът не трябваше да се включва, докато не са готови всички делители. Освен ако, по някакво чудо, изходното число няма само два делителя, иначе експериментът не се е получил.

Председателят на отдела се наведе над екрана и постави показалеца си на последната цифра от второто число, то беше четири.

— Това е четно число, значи трябва да има по-малки делители, които не са на екрана. — Той се изправи. — Какво стана?

Кайл клатеше глава.

— Тръгна… един вид. Нашият Демокрит наистина изпълни само едно изчисление, другите трябваше да дойдат от паралелна вселена.

— Не можеш да докажеш това — каза деканът. — Само две изчисления означават, че само две хиляди атоми са използвани в процеса.

— Зная — въздъхна дълбоко Кайл. — Съжалявам. Ще продължим да работим върху него.

Деканът се намръщи, навярно мислейки за всички пари, които вече бяха вложени и напусна стаята. Председателят на отдела положи за кратко ръка върху отпуснатото рамо на Кайл, преди и той да излезе, следван от адвоката.

Кайл погледна своите аспиранти и сви рамене. Нищо не вървеше тези дни…

След като студентите си тръгнаха, Кайл седна в стола си пред конзолата на Чийтах.

— Съжалявам — каза Чийтах.

— Да-а — отвърна Кайл, поклащайки глава. — Трябваше да се получи.

— Убеден съм, че ще откриеш какво е станало.

— Предполагам. — Той вдигна поглед към плаката на «Христос Хиперкубус». — А може би никога няма да стане; вече повече от двадесет години изследователите се мъчат с това безуспешно. — Той сведе очи към пода. — Просто си губя времето с проекти, които никога няма да дадат резултат.

— Какъвто е моят случай — каза Чийтах без злоба.

Кайл не отговори.

— Аз имам вяра в теб — обади се Чийтах.

Кайл произведе някакъв звук в гърлото си, нещо като сподавен смях.

— Какво?

— Аз нямам. Може би в това е целият проблем. Може би всичко е заради липсата на вяра.

— Искаж да кажеш, че бог те наказва, защото си атеист?

Кайл наистина се засмя, но нерадостно.

— Не този тип вяра. Имам предвид вярата ми в квантовата физика. — Той спря за миг. — Когато бях аспирант нищо не ме въодушевяваше така, както квантовата механика — тя разширяваше границите на ума, беше безкрайно интересна. Но бях сигурен, че един ден всичко това ще има успех, нали разбираш — ще стане разбираемо. Един ден щях наистина да го проумея. Но така и не успях. О, аз разбирам уравненията в абстрактния смисъл, но не мога да го схвана. Може би в действителност не го вярвам.