Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 135

— Колко време ще отнеме?

— Няколко дена. Ще се обадя на Пол и…

— Пол? Кой е той?

Хедър замълча. Би могла да каже, че е човекът от Отдела по механично инженерство, но…

Но имаше още нещо. И вече нямаше смисъл да го пази в тайна от Кайл — това или което и да е.

— Ти си го срещал — предпазливо каза Хедър. — И двамата сте били в комитета на Центъра Готлийб.

— Не си го спомням.

— Той те помни.

Кайл нищо не каза, но Хедър знаеше от своя контакт с ума му, че мрази тези ситуации. Кайл се набиваше на очи: червеникавата брада, черната коса, римският нос. Хората наистина го запомняха, а това само го правеше по-чувствителен за своята външност.

— Както и да е — каза Хедър, — той е инженерът, който ми помогна да изградя конструкцията. Но дори и той не знае за какво служи тя. И…

— Да?

Тя леко сви рамене.

— Прекарахме известно време заедно. Той ме харесваше.

Кайл се стегна.

— А ти, ти харесваше ли го?

Хедър съвсем леко кимна.

— След като се свържеш с колективния ум, ще го откриеш, да, изпитах желание в сърцето си.

Тя погледна за миг към пода, после отново вдигна очи.

— Ще ти кажа истината, Кайл. Ужасно се страхувам. Ние двамата минахме през ада, ти и аз, и това почти разруши брака ни. — Тя направи пауза. — Но не зная дали ще оцелеем след това. Не зная какво ще мислиш за мен, след като проникнеш в ума ми.

Лицето на Кайл беше безизразно.

— Помни само, че те обичам — каза Хедър и пое дълбоко въздух: — А сега да отидем при Пол.

Беше тривиална работа да се програмира наново робота, за да направи нов комплект плочки, сто и петдесет процента по-големи от старите. Пол обаче не разбираше защо им бяха необходими, особено когато Кайл подписа този път платежното нареждане. До събота новите плочки бяха готови.

Кайл, Хедър и Беки работиха заедно при сглобяването им; тази конструкция изградиха в лабораторията на Кайл, в която имаше много повече свободно място и таванът бе по-висок. Беше толкова величествено — да изграждат извънземно съоръжение! — и все пак през цялото време Кайл мислеше колко е хубаво и тримата да вършат нещо пак заедно.

— Какво правите? — попита Чийтах. Неговите очи ги наблюдаваха от конзолата.

— Тайна — усмихна се Беки, докато скачваше две плочки заедно.

— Аз мога да пазя тайна — каза Чийтах.

— Той наистина може — потвърди Кайл като вдигна поглед от купчината плочки пред него.

Чийтах чакаше търпеливо и накрая Хедър му разказа за колективния ум и за средството на кентавърийците, с което можеше да се стигне до него.

— Страхотно — каза Чийтах, когато Хедър свърши. — Това допринася много за разрешаването веднъж и завинаги на въпроса за моята човечност.

— Как така? — попита Хедър.

— Аз съм произведен. Аз съм нещо отделно от колективния ум на човечеството. — Той направи малка пауза. — Аз не съм човек.

— Не, не си — каза Кайл. — Ти не си продължение на едно по-голямо същество.

— Аз съм прикачен към Интернет — обиди се Чийтах.

— Разбира се, че си — каза Кайл. — Разбира се.

Чийтах дълго не проговори.

— Какво е да си човек, д-р Грейвс?

Кайл отвори уста да отговори, но се отказа, решавайки да помисли малко повече по въпроса. Погледна първо към съпругата си, после към дъщеря си.