Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 133

Хедър вдигна ръка.

— Не всичко, разбираш ли, но достатъчно.

— Достатъчно за какво?

— За да построя машината.

— Каква машина?

Тя леко отвори уста, после издиша, чувствайки как въздухът издува бузите й.

— Машина за достъп до… колективния ум.

Кайл, слисан, наклони глава.

— Това са се опитвали да ни кажат извънземните. Индивидуалността е илюзия; всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

— Теоретично е така — каза Кайл предпазливо.

— Не. Не. В действителност. Вярно е — всички теории, за които говорихме вчера, са верни. Зная го, знам го със сигурност. Посланията, те бяха нещо като чертежи за четириизмерен уред, който…

— Който какво?

Хедър отново затвори очи.

— Който позволява на един индивид да се потопи в човешкото колективно несъзнателно — в действителния, буквално общия ум на човечеството.

Кайл прехапа долната си устна, но не каза нищо в продължение на няколко секунди.

— Как изгради такова нещо?

— Нямаше да мога сама. Но един приятел от Механичния инженерен отдел ми помогна.

— И това нещо работи?

— Да, работи — кимна Хедър.

Кайл помълча малко, а после каза:

— И ти… ти какво направи? Свърза се с колективния ум?

— Нещо повече. Плувах из него.

— «Плува» — повтори Кайл, като че ли не можеше да разбере думата в този контекст.

Хедър кимна отново.

Кайл пак замълча.

— Времето беше трудно за всички нас — започна той. — Не съзнавах, съжалявам, скъпа, не съзнавах какво ти коства всичко това.

Хедър не можа да сдържи усмивката си. И бащата като дъщерята.

— Ти не ми вярваш.

— Аз, е, аз…

Усмивката на Хедър се стопи. Съжали, че не бе предвидила да донесе вкъщи със себе си видеозаписа със сгъващия се тесеракт.

— Ще ти покажа. Ще ти покажа още днес. Съоръжението е в моя офис.

— Кой друг знае за това?

— Никой, освен мен и Беки.

Кайл все още изглеждаше неубеден.

— Зная, че трябваше да ти кажа по-рано. Щях да го направя миналата вечер. Но това няма как да се сравни с нещо, което можеш да си представиш. То ще промени всичко. Личната тайна престава да съществува.

— Какво?

— Мога да имам достъп до всекиго — да намеря неговите спомени, неговата личност, архива на това, което е. Аз…

— Да?

Тя сведе очи.

— Аз се свързах с твоя ум, разрових се из твоите спомени.

Кайл леко се отдръпна от нея.

— Това… това не е възможно.

Хедър отново затвори очи, борейки се със срама, който я заливаше.

— Ти си купи хот-дог със запечен лук от един продавач на улица «Сейнт Джордж».

Очите на Кайл отново се разшириха.

— В твоя летен курс в групата по изкуствен интелект има една студентка на име Кейси. Ти си помисли за нея, че е гадже. «Гадже» — точно тази дума си помисли. Това издава възрастта ти, да знаеш — днес се казва «парче», нали? Така говорят младите хора: «Тя е страхотно парче».

— Ти си ме шпионирала.

Хедър поклати глава.

— Не съм те шпионирала, поне не в познатия смисъл.

— Но…

— Ти си мислиш, че бедрата ми са отпуснати — това е още един пряк цитат. Ако изобщо си джентълмен, никога не би казал това на някого.

Ченето на Кайл увисна.

— Технологията работи. Ще можеш да видиш защо съм я пазила в тайна, поне до момента. Твоят интимен свят, интимният свят на който и да е; комбинацията за заключване на която и да е ключалка; паролата ти — всичко може да бъде извлечено с тази технология от твоя ум, от ума на който и да е. Повече не съществуват никакви тайни.