Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 134

— И ти си изпробвала моя ум, без да ми кажеш? Без мое разрешение?

Хедър сведе очи.

— Съжалявам.

— Това е невероятно. Това е прекалено.

— Не всичко е лошо — каза Хедър. — Имах възможност да докажа, че не си наранил Беки или Мери.

— Да докажеш? — Гласът на Кайл стана остър. — Не си ми имала доверие, не си ми вярвала?

— Съжалявам, но… но те са мои дъщери. Не можех да избирам между тебе и тях. Трябваше да зная — да зная със сигурност, за да мога да започна нови опити за спасяване на нашето семейство.

— Господи — промълви Кайл. — Господи!

— Съжалявам — повтори тя.

— Как си могла да криеш това от мен? За бога, как си могла да криеш това от мен?

Хедър почувства, че гневът в нея се надига. Канеше се да му го върне: Как си могъл да криеш сексуалните си фантазии от мен? Каза ли ми, че мразиш майка ми? Позволи ли ми да разбера какво чувстваш по отношение на това, че още не съм направила кариера, че не допринасям за финансовото ни положение, колкото тебе? Разкри ли пред мен твоите чувства към Бога?

Как си могъл да пазиш толкова тайни от мен година след година, десетилетие след десетилетие, четвърт век в лъжи?

Как си могъл да пазиш скрито всичко това?

Хедър преглътна, възвръщайки самообладанието си. А след това един сподавен, лишен от хумор смях изскочи от пресъхналото й гърло. Всичко, което току-що си бе помислила — собственият й гняв, собствените й потискани чувства — съвсем скоро щяха да бъдат ясни за него. Беше неизбежно; нямаше начин да го предотврати — нямаше начин той да потисне изкушението, което щеше да мисли, че е негово право, че е съвсем честно да си го върне, след като влезе в конструкцията.

Тя сви леко рамене.

— Съжалявам.

Той пак се помести на дивана, като че ли се канеше да стане.

— Но — започна тя, — не виждаш ли? Не разбираш ли? Това не е само твоят ум или моят, до който можеш да се докоснеш. Това се отнася за всеки ум — включително и онези, които вече не са активни.

Тя протегна ръката и взе неговата. Пръстите му бяха неподвижни.

— Виж, това все още не съм го опитвала, но може би ще се получи. Може би ще успееш да се докоснеш до ума на Мери — до неговия архив, до съхранената версия.

Тя стисна ръката му, като леко я разтърси, търсейки в очите му отговор.

— Навярно ще можеш да се помириш с нея.

Кайл учудено повдигна вежди.

— Зная, че не е свършило — каза Хедър. — Но може би ще свърши. Може би ще е съвсем скоро. Може би ще съумеем да положим всичко в покой — всички демони, всичкото лошо за нас време.

— И какво ще стане после? — попита Кайл. — Какво ще последва?

Хедър отвори уста да отговори, но бързо я затвори, осъзнавайки, че няма и най-малка представа.

34.

В мига, в който влязоха в офиса на Хедър, проблемът стана очевиден. Кайл беше твърде едър, за да се вмъкне в конструкцията.

— По дяволите! — изруга Хедър и сви извинително рамене. — Боя се, че ще трябва да изградим нова.