Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 137

— Нали ти казах — възкликна Хедър, засмяна до уши.

Решиха, че тя трябва да опита първа, след като поне знаеше какво да очаква. Хедър се качи в конструкцията.

— А — усмихна се тя, облягайки се удобно на задната стена на централния куб, — луксозен модел. Бях започнала да се уморявам от икономичния.

Тя посочи на Кайл старт бутона и стоп бутона, после с жест ги прикани да вдигнат кубичната врата; вече бяха прикачили втората вакуумна дръжка, дадена от Пол, върху съответната стена на куба.

Още по-стъписан, Кайл гледаше как хиперкубът се сгъва, като отделните кубове се отдръпват в различни посоки, после напълно изчезват. Беки също бе изумена; тя бе преживяла това вътре в конструкцията, но не го бе наблюдавала отвън.

Те благоразумно стояха далече от мястото, където беше стояла конструкцията. Хедър бе казала, че вероятно ще се бави около час и Кайл и Беки непринудено разговаряха за живота на всеки един от тях през изминалата година. Толкова приятно бе отново да е заедно със своята дъщеря и все пак, Кайл се чувстваше притеснен и изнервен. Какво щеше да стане, ако нещо не е наред? Какво щеше да стане, ако Хедър никога не се върнеше обратно?

Най-после конструкцията се появи като разцъфна и се разгъна.

Кайл нетърпеливо чакаше да чуе звука от отваряне на кубичната врата, после той и Беки се впуснаха и я издърпаха.

— Уоу — извика Кайл, облекчен, че съпругата му се е върнала благополучно, но все още смутен от видяното. — Уоу.

— Впечатляващо е, нали? — каза Хедър. Тя обви ръка около врата на съпруга си и го целуна, после протегна другата си ръка и притегли и Беки към себе си.

— Лошо е, че трябваше да започнем с нова конструкция — каза тя. — Виждате ли, конструкцията винаги влиза в психопространството на същото място, от където е напуснала предишния път. Но тази, новата, започна съвсем отначало. За щастие, вече съм запомнила пътя си там вътре. Както и да е, напуснах така, че да влезеш направо пред групата шестоъгълници, която съдържа твоя — оттам ще можеш сам да намериш този на Мери. Като приемем, разбира се, че твоят ум интерпретира нещата по същия начин като моя. Ще трябва да пробваш шестоъгълниците в тази област наслуки, но няма да ти отнеме много време, за да намериш верния. Помниш какво ти казах за начина, по който можеш да излезеш, нали?

— Да си представя утаяването на кристалите? Да.

— Добре. — Тя помълча малко. — Знай, че те обичам.

Кайл кимна и я погледна в очите.

— Аз също те обичам. — И той се усмихна на Беки. — Обичам ви и двете.

— За това — каза Хедър — нямам съмнения.

Тя отново му се усмихна.

— Твой ред е.

Кайл погледна към конструкцията все още със страхопочитание. Целуна съпругата си още веднъж, целуна дъщеря си по бузата, после се качи вътре, като седна на субстратния под в камерата на централния куб. Той изобщо не поддаде под тежестта му.

Хедър още веднъж му напомни как да визуализира конструкцията, като затвори очи. После двете с Беки вдигнаха кубичната врата, която тежеше доста повече, отколкото онази на първата конструкция. Беше си истинска борба, за да я прикачат, но накрая тя щракна на мястото си.