Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 145

— Защо?

Корбет раздвижи арбалета. Хюбърт убиваше времето, чакаше, дебнеше проява на слабост, за грешка. Писарят беше цял в слух, но в къщата за гости цареше пълна тишина.

— Защото в смъртта на брат ти са замесени трима: Касълдийн, Паулентс и негово величество кралят. Вече си знаел, че те преследвам. Убил си горкия Грискин, нали? — обвини го Корбет. — Открил си, че в действителност не е прокажен, а пратеник на кралската канцелария и събира сведения, разпитва из онази част на Съфолк, където се предполага, че е заровено древното съкровище. Интересувал се е кой е идвал там, защо, кога. Грискин е открил нещо, но то е било изопачено. Той говорел за Симон от Скалите, намек за името на лекар от Кентърбъри, който също правел подобни проучвания. Дали така Грискин не е се е опитвал да намекне за истинското ти име? Или причината е друга? Друго прозвище, което си използвал при пътуванията си из Съфолк? Дали Грискин не те е видял из руините на онова самотно убежище? — Корбет поклати глава. — Това не мога да кажа.

— Така и не научих кога и къде трябва да се срещнете с Грискин.

— О, мастър Хюбърт — Корбет се усмихна на смайването по лицето на Дерош, който осъзнаваше каква грешка е допуснал, — кой е споменавал нещо за моята уговорка с Грискин? Открил си моите писма до него или си го изтезавал? Няма да разберем. Най-накрая ти си го заловил в някоя самотна уличка или сред дива пустош. Убил си го, свалил си дрехите от тялото му на онази бесилка, отрязал си ръката му, осолил си я и си ми я пратил като предупреждение. Взел си и верижката на Грискин, той никога не би се разделил с нея. Оставил си я тук, в параклиса «Сейнт Лазаръс», като второ предупреждение. В края на краищата ти си научил за Грискин, както аз научих за Едмънд Гроскот, известен и като Поклонника. Да, срещнах се с него. Той се беше присъединил към «Веселяците». Призна всичко. Казаното от мен на вечеря, това, че те е познавал, си беше чиста измислица, но ти се хвана. Заради това си и тук тази нощ.

— И как според теб съм напускал Кентърбъри, за да ходя до Съфолк? — Хюбърт махна с ръка, гласът му издаде нарастващото му отчаяние. — Да бъда ту тук, ту там?

— Разбира се, че си можел, мастър Хюбърт. Ти си майстор на предрешаването, човек с пари, с положение. Нямаш семейство, нито съпруга, нито прислужници. Никой няма точното ти описание. Мастър Лечлейд винаги е бил тук, готов да защити гърба ти. Така че, да, когато не си се преструвал на лекар в Кентърбъри, ти си предприемал пътувания из Съфолк и с цялото си същество си се отдавал на издирването на съкровището. Грискин е открил нещо, може да не е открил цялата истина, но със сигурност е знаел достатъчно, за да представлява заплаха за теб, затова си го убил. Подобни игри ти носят наслада, нали? Обичаш да преследваш хора. Грискин, мен, Паулентс и семейството му, в твоите очи ние сме просто плячка. Обичаш да си даваш титли, да пращаш предупреждения. Такава власт над живота и смъртта изпълва сърцето ти с радост!