Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 143

— Ами Паулентс и семейството му са били неразположени и е било съвсем естествено да ги посетиш в ролята си на градски лекар.

— Касълдийн е можел да повика друг.

— Съмнявам се — сухо отвърна Корбет. — Вече казах, че си се показал като най-подходящия. Пък и попитах Касълдийн за това — блъфира Корбет. — Когато Паулентс и семейството му са пристигнали в Кентърбъри, ти си се постарал да бъдеш близо до кметството. Нали? — Противникът му го гледаше с каменно изражение. — Набързо си завързал сърдечни отношения с гостите на Касълдийн, уверил си ги, че всичко е наред. Съпругата на Паулентс е останала много впечатлена от теб и дори е искала да останеш в Мобисон. Естествено, ти си отказал, имал си други планове. Уендовър е трябвало да пази Мобисон. Но нашият капитан направо не е бил на себе си и ти си знаел това. Страхувал се е да не бъде разкрита връзката му с лейди Аделиша, която по това време е била затворена в подземията на кметството за убийството на съпруга си. Не ти е било трудно с твоята дарба да се превъплъщаваш, да се предрешиш като човек от градската стража и облечен в един от техните плащове, със спусната качулка срещу студа, да се промъкнеш в Мобисон с някакъв пакет.

— Нима мислиш, че е станало толкова лесно, сър Хю?

— Толкова лесно, че и повече! Уендовър не е бил на себе си. Стражите са ходели насам-натам. Кой би те забелязал? Кой би се усъмнил? Никой не е и подозирал, че в дома се промъква убиец, който носи жестока смърт.

— И? — самозваният лекар се приведе. Пръстите на Корбет се присвиха около арбалета.

— Не след дълго са пристигнали Паулентс и семейството му. Заключили са се в къщата. Поставили са постове, запалили са огъня, приготвили са храната, поднесли са вино и ти си се появил.

— Корбет, ти не си на себе си. Прекарал си твърде много време в самотни размишления. Как бих могъл аз…

— Много лесно, мастър Хюбърт. Научил си паролата на постовете, престорил си се, че си тръгваш. Никой не би те погледнал втори път, независимо дали си бил в ролята си на стража или на близкия приятел на Касълдийн, кмета на Кентърбъри. Сбогувал си се, слязъл си по стълбите, после бързо си се промъкнал в избата. Дори и да те бяха забелязали, което е малко вероятно, ти си можел да излъжеш, но късметът е бил с теб. Паулентс и семейството му пожелали да си отпочинат, Касълдийн си е тръгнал, Уендовър е размишлявал над собствените си беди.

— Ако съм се появил, както твърдиш, защо никой не е вдигнал тревога?

— Защото Паулентс те е приемал за приятел: любезният лекар, който не носи оръжие. Дал си някакво обяснение за това, че са те допуснали обратно в имението. Може да са решили, че Уендовър те е пуснал да влезеш. Скалъпил си някаква история, вероятно, че кметът ти е дал ключа от задната врата или нещо подобно. Ти си бил любезният лекар, близкият съратник на Касълдийн. Защо им е било, за Бога, да те подозират? Разполагал си с цялата нощ. Убедил си ги, че всичко е наред, отпуснали са се, докато ти незабелязано си сипал приспивателно във виното им. Докато са пиели, ти си извел Сервин навън под някакъв претекст. Вече си разбрал от по-ранния ви разговор, че Сервин не пие, затова той е бил прострелян с арбалет в гърдите. Оставил си трупа му долу, обърнал си го, за да не капе кръв по пода, спрял си кръвотечението с парцал. Докато се върнеш в залата, Паулентс и семейството му вече са спели. Носел си въжета. Трябвало е само да довлечеш безпомощните си жертви до стената под железните скоби, да сложиш примките около вратовете им и да ги вдигнеш. Ти си силен мъж, Хюбърт, накрая всички са увиснали като на бесилка. Така и не са дошли в съзнание, от съня са преминали направо в смъртта — Корбет щракна с пръсти, — ето така! Със Сервин нещата не стояли така. Не си забравил, че трябва да се съобразяваш с отлитащото време. Знаел си, че пристигам в Кентърбъри. Касълдийн ти е съобщил. Трябвало е бързо да приключиш със задачата си. Разпорил си стомаха на Сервин, за да го освободиш от съдържимото и така да забавиш появата на вонята от разлагането, пристегнал си раната с повече парчета плат и превръзки.