Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 144

— Нима съм толкова наясно с тялото и телесните течности?

— И още как, мастър Хюбърт. Ти си изключително умен и начетен. Обзалагам се, че за изцеляването знаеш толкова, колкото и за причиняването на смърт! Чел си книги, фармакопеята на древните. Вероятно си по-образован от много истински лекари. Показа го, когато излекува раната на Чансън. Все пак нали познанията ти за човешкото тяло, както и умелата ти тактика са ти осигурили покровителството на Касълдийн и останалите.

— И какво съм направил с тялото на Сервин?

Корбет намести арбалета. Хюбърт чакаше да се измори.

— Довлякъл си го в избата, махнал си капака на една бъчва, като преди това си отлял част от ейла, натикал си там тялото и отново си затворил бъчвата. Внимавал си да няма никакви следи от кръв. Представям си как си обхождал пода със свещ и си чистел с парцал всяка възможна следа. После си се върнал в залата. Взел си чашите с вино, изпразнил си ги, измил си ги и отново си ги напълнил с друго вино, без приспивателно. Заличил си следите от влачене. Задачата ти е била изпълнена. Сервин е бил мъртъв, както и Паулентс. Разплатата обаче не била приключила. Отишъл си в стаята на търговеца, взел си новото копие на Манастирската карта и си го заменил с друго парче пергамент, на което имало някакви драсканици.

— А как съм се измъкнал? — Човекът на стола раздвижи глава, за да облекчи напрежението на врата.

— О, никак не ти е било трудно, Хюбърт, ловецо на хора, изкусен убиецо. Разполагал си с плаща от униформата на градските стражи, който си задигнал отнякъде. Уендовър се е втурнал в къщата. Хората са се разтичали напред-назад, викали са паролата. Ти си бил просто една от щуращите се фигури. На никой няма да му мине през ума да спре човек от градската стража по време на суматохата. Питах се за убития в Суитмийд манър Озерик. Дали не е видял нещо необичайно? Дали ти не си го убил или го е направил Лечлейд по твоя заповед, защото е трябвало да бъде убит или просто е трябвало да всеете още повече ужас? Каквато и да е била причината, Хюбърт, ти си се промъкнал в имението и си се скрил. Бил си въодушевен от успеха, но е трябвало и да бъдеш нащрек: пристигал е кралският пратеник, затова ми изпратихте заплахи.