Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 147

— Денят превалял. Единственият човек, когото сте пропуснали да наблюдавате, е била Беренгария. Всеки допуска грешки, Хюбърт, дори ти с твоя всевиждащ поглед. Вероятно си побеснял срещу Лечлейд: не бил разбрал за тайните любовни срещи на слугинята с господаря й. Двамата с Деконте са били много внимателни. Както и да е, Беренгария се е върнала и е видяла нещо, което те е уличавало. Може да те е видяла в къщата по времето, за което твърдиш, че е била заключена. Тя и мен заблуди. Така и не е влязла, видяла е нещо отдалече, после хукнала обратно към Кентърбъри. После решила да използва наученото, за да изнудва теб, състоятелния лекар. Разбира се, не е знаела цялата истина, но достатъчно, за да те изложи на опасност. Нито пък е имала желание да обяснява някому защо се е върнала у дома в онзи четвъртък. Когато всички се бяхме събрали в Суитмийд, вероятно ти е подхвърлила нещо. По това време тя вече се е преместила от къщата на Деконте в тази на отец Уорфелд, където уменията й да доставя наслада на мъжете са й осигурили специално положение. Естествено, отец Уорфелд е помолил да се спазва благоприличие, за да не тръгнат слухове или да не стане скандал. Беренгария е посещавала всекидневната служба. Свещеникът е четял Евангелието и според обичая си е изнасял кратка проповед по него. Преди няколко дни, тъкмо по времето, когато Беренгария е слушала отец Уорфелд, той четял от Евангелието за завръщането на Иисус в родния му град Назарет. Спасителят ни изразявал удивлението си от липсата на вяра в жителите в загадъчна забележка. Дали ще си я припомниш?

— Лекарю, изцери себе си.

— Именно. Беренгария, която не е познавала Писанието, бързо е схванала с острия си ум как тази фраза може да се отнесе до теб, мастър Хюбърт, и случилото се онзи следобед. Това ли ти е прошепнала в Суитмийд? «Лекарю, изцери себе си»? Затова е надраскала «Назарет» на стената в стаята си, като напомняне, за да не забрави.

— Но аз бях с отец Уорфелд, когато е била убита.

— Да — Корбет се отпусна назад. — Загрижен за душите на мъртвите си родители. Дали не си избрал името Дерош не само защото те свързва с усамотеното отшелническо убежище, но и защото в Кентърбъри не е имало никой с това име, който би могъл да те разобличи?

— Бях с отец Уорфелд!

— Но Лечлейд не е бил. През повечето време той се е правел на пиян дръвник. Докато обаче го разпитвах в Суитмийд, се породи първото ми съмнение. Лечлейд се надвеси над масата. Дъхът му миришеше на готвено, но не и на ейл, а той се държеше така, сякаш е просмукан от пиене. Сутринта, в която е била убита Беренгария, ти си отвличал вниманието на отец Уорфелд и си го отвел. Лечлейд ви е последвал. Лейди Аделиша го презираше. Защо ще я е грижа къде ходи той, кога влиза и кога излиза от Суитмийд? Стражите пред главната порта на имението бяха там, за да следят господарката на къщата, а не пияния слуга. Онази сутрин Лечлейд пъргаво се вмъкнал в «Сейнт Алфидж» и удушил Беренгария. Устата й е била затворена завинаги.