Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 131

Пристигнаха до абатството и Корбет и Ранулф се оттеглиха в къщата за гости. И двамата внимателно я огледаха, извикаха иконома и се увериха, че всичко е както трябва. Ранулф усърдно се зае с други задачи, като се мъчеше да овладее парещото усещане в стомаха си. От години познаваше господаря си. Корбет винаги му напомняше на ловджийска хрътка, която се лута напосоки, а неспокойствието й нараства, ала улови ли веднъж следата, за нищо на света не я изпуска и я преследва до смърт. Ранулф предусещаше, че тъкмо това предстои.

Корбет слезе на двора, повика един послушник и го изпрати със съобщение до «Веселяците», които лагеруваха край «Сейнт Панкрас». Накара младежа да повтори съобщението няколко пъти, преди да пъхне малка кесия в ръката му.

— Увери се, че актьорът, който се нарича Поклонника, ще научи съобщението, братко, нали ще го направиш?

Послушникът се усмихна и вдигна ръка, сякаш се кълнеше.

— А това е за усилията ти — Корбет притисна сребърна монета в ръката му. — Братко, умолявам те, кажи на Поклонника да тръгне — писарят се взря в небето — преди мръкване.

Корбет тъкмо щеше да се обърне, когато през портата влязоха две фигури, с прикрити от качулките лица. Вървяха трудно през кишата и носеха скована носилка. Изпод хвърленото на нея зебло се поклащаше сгърчена бяла ръка. В горната й част се показваше кичур черна коса. Корбет се приближи. Двамата монаси спряха.

— Просяк — изпревари единият въпроса на писаря. — Бедният, измръзнал е до смърт в ябълковата градина. Носим го в параклиса за погребения.

Корбет тихо произнесе една заупокойна молитва, прекръсти се и се оттегли в стаята си. Подготви писалището си, постави отгоре му листа велен, пачи пера и мастилници. Чансън се върна с кожена торба документи. Корбет ги постави на масата и внимателно ги огледа: приходите от данъци за Кентърбъри и околностите в годините от 1258 до 1272. Напълни мангалите, приближи ги до масата, настани се удобно и започна да ги проучва. Около два часа по-късно Ранулф и Чансън, които се излежаваха в своята стая, чуха Корбет да вика от радост. Писарят ги отпрати.

— Извинете ме, господа — каза той, полуизвърнат в стола си, — но се случва понякога, когато се ровите из необичайни места, да се натъкнете на истинска находка, както ни казва и притчата от Евангелието за жената, която търсела изгубената драхма — Корбет замълча. — Назарет, Назарет — повтори той. — Ранулф, потърси иконома. Попитай го дали може да ми заеме требника с проповедите от изминалата седмица, апостолските послания и Евангелието. Кажи му, че ще ми се наложи известно време да го задържа. Спомних си нещо, което Беренгария спомена, колко внимателно слушала, когато четат Светото писание.

Не след дълго Ранулф се върна с кожена торба, в която беше требника. Икономът го бе определил като «едно от най-безценните притежания на абатството», затова Корбет трябвало да прояви най-голяма грижа към него. Сър Хю кимна, отвори требника, махна използваните за отбелязване панделки и внимателно прегледа проповедите. Най-накрая откри откъса, в който се описваше как Иисус се връща в родния си град Назарет и как Спасителят не извършил нито едно чудо в града, заради липсата на вяра у жителите му.