Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 124

Не чух какво друго си казаха, но сър Рауф отново го повика. Започнаха да се пазарят за картата. Най-накрая Стоункроп заяви, че ще иде при сър Уолтър Касълдийн, който ще му даде повече за нея. Щял също да каже на кмета за тайните занимания на сър Рауф Деконте. Съпругът ми стана груб, но Стоункроп се изсмя и тръгна към вратата. Чух шум, сякаш изплющя камшик и нещо падна. Дори през вратата чувах тежкото дишане на съпруга си. Не знам точно защо го направих, но почуках на вратата и я отворих. Съпругът ми стоеше прав. В едната си ръка държеше дървен чук за стриване на злато. Стоункроп лежеше проснат на пода, от тила му шуртеше кръв. Беше мъртъв, със строшен череп. Сър Рауф имаше сила. Коленичих, докоснах шията на Стоункроп и погледнах нагоре. Сър Рауф започна да ме ругае. Нарече ме любопитна кучка, която се вре навсякъде и която вероятно ще използва случилото се срещу него. Преди да успея да го спра, той ми хвърли чука в ръцете. «Ако обесят мен» каза той, «ще висим един до друг.» После, ами… — лейди Аделиша изящно повдигна рамене. — Намерих чували на тавана. Съблякохме трупа, увихме го в чаршафи, завлякохме го в градината и го заровихме.

— Лечлейд научи ли?

— Не. Беше в едно от своите безпаметни пиянски състояния, макар по-късно да му разказах за картата. В деня, след като ме задържаха, бях отведена в подземията на кметството. Лечлейд ме посети. Подкупих го да претърси стаята на сър Рауф за карта, която да показва къде е скрито съкровището в Съфолк. Той само ме гледаше отнесено. Казах му, че ако я намери, може да стане богат.

— Помолила си Лечлейд за помощ, така ли? — попита Ранулф. — А не Беренгария?

— Вече бях предпазлива с Беренгария, а тя дори още повече с мен. Подозирам, че се е страхувала да не я нарочат за моя съучастница — остро се изсмя лейди Аделиша. — Беренгария винаги се грижеше за себе си. Имах някои подозрения за нея. Бях толкова отчаяна — призна тя. — Нуждаех се от някои неща, от удобства, някои дреболии. Исках и да напиша писмо до краля. Лечлейд щеше да стори всичко само да има с какво да си купи ейл. Нае писар и го доведе в подземието. Донесе ми и други необходими вещи: дрехи, наметала, сапун и пари. Поне това беше позволил Касълдийн. Щом си затворник, мастър Ранулф, нямаш никакви права. Среброто и златото са единственият език, който хората разбират.

— Но ти си търсила картата и преди това?

— Разбира се, сър Хю. След онази нощ бях като обсебена от нея. Знаех, че Стоункроп е донесъл нещо безценно. Когато влязох в стаята, видях сър Рауф да държи малък, пожълтял от времето свитък. Повече обаче не го видях. Не забравяй, сър Хю, че сър Рауф рядко излизаше от къщи. Когато го правеше, търсех навсякъде, но така и не го открих.

— Разказа ли на Уендовър за картата?

— Разбира се, разказах му — лейди Аделиша примигна, — когато страстта ни още беше пламенна, крояхме планове заедно. Как ще намерим картата, ще открием съкровището и ще се махнем от Кентърбъри, за да започнем нов живот. Уендовър беше много увлечен по тази идея.