Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 122

Корбет сви рамене.

— Мистрес, преди да продължа, ще ми кажеш ли къде е Лечлейд?

Лейди Аделиша посочи тавана.

— Предполагам, че е горе и както винаги спи пиян.

Корбет се извини, каза на Ранулф да остане с лейди Аделиша и тръгна по коридора, после нагоре по стълбите. Мина по галерията, където бяха разположени стаите на лейди Аделиша и сър Рауф, и продължи нагоре по малко стълбище. Вратата на предната стая беше със свалено резе. Корбет я блъсна. Таванската стая на Лечлейд беше мръсна като кочина, в пълен безпорядък, почти без никакви мебели. Проснат на сламено легло в другия ъгъл на стаята, сграбчил в едната си ръка празна чаша, Лечлейд хъркаше като прасе. Корбет се огледа отвратен: в ъгъла имаше куп мръсни дрехи, по пода се валяха счупен нож, чифт овехтели ботуши, няколко строшени гърнета и пукната кана. Тихо се приближи до леглото и впери поглед. По валчестата възглавница се виждаха петна, чаршафите бяха мръсни. Одеялото, което Лечлейд беше увил около себе си, беше надупчено от молци. Излезе и отново се присъедини към лейди Аделиша и Ранулф в приемната.

— Лейди Аделиша — каза Корбет, — трябва да те предупредя, че твоят живот може би също е в опасност.

Изплашена, тя вдигна очи към него.

— Моят живот ли? — каза. — Защо някой ще иска да ме убива?

— Може би вече са направили опит — отвърна Корбет и приближи стола, без да откъсва погледа си от този на младата жена. — Лейди Аделиша, ти не си убила съпруга си и въпреки това някой е изцапал плаща ти с кръв. Станало е или докато си била в «Игра на дама», или когато си се прибрала вкъщи. Някой друг е сложил онези окървавени кърпи в твоята стая. Как? Не знам. Каква е причината? — Корбет наблюдаваше как по лицето й не остана капка кръв. — О, да, някой иска да те изпрати или на кладата, или на бесилката. Не те искат в тази къща. Защо, лейди Аделиша? Какво търсят? — Корбет протегна ръка и докосна нейната, която се оказа студена като лед. — Лейди Аделиша, трябва да си дадеш сметка, че животът ти е в голяма опасност, не заради Уендовър, а заради нещо, което ти знаеш, или може би си открила. Разказа ми как си видяла съпруга си посред нощ да влачи вързоп, който си взела за труп, за да го зарови в градината, нали?

Лейди Аделиша кимна.

— Но все пак, аз бях в градината, цялата беше обрасла и напълно запустяла. Било е съвсем тъмно, когато съпругът ти е изнесъл онзи труп. Как разбра, че копае? И ако съпругът ти, когото си ненавиждала така силно, е извършил такова страшно дело, защо тогава не си го използвала срещу него? Сигурен съм, че си изгаряла от любопитство, нали? Защо тогава не си отишла в онази част на градината, когато съпругът ти е бил погълнат от работа, за да откриеш какво именно е заровил там? Вместо това, ти ми разказваш някаква измислица — как по чиста случайност си стояла до прозореца посред нощ и си видяла съпруга си да влачи труп. Дори знаеше къде е заровен. Лейди Аделиша — Корбет остро повиши глас, — не съм глупак. Това представление трябва да приключи! Искам да ми кажеш истината.