Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 94

Когато брат Бернард прецени, че сме се надишали достатъчно, започваме с въртенето и гърченето. Упражненията всяка вечер са различни, все едно че ги извлича от репертоар с безкрайно разнообразие, развиван през хиляда столетия. Сядаш кръстато с пети на пода, пляскаш с ръце над главата, допираш лактите пет пъти рязко в пода. (Охх!) Допри лявата ръка до лявото коляно, вдигни дясната над главата, вдишай десет пъти дълбоко. Повтори с дясната ръка на дясното коляно, лявата ръка горе. Сега двете ръце високо над главата, клатиш силно глава, докато зад затворените ти клепачи не засвяткат искри. Ставаш, опираш длани на бедрата, извиваш се рязко настрани, докато торсът не се наведе под ъгъл деветдесет градуса, първо наляво, после надясно. Застани на един крак, другия го сгъни до брадичката. Скачаш като луд. И тъй нататък, включително много неща, за които все още не сме достатъчно гъвкави да ги постигнем — стъпалото увито около главата или сгъване на ръцете навътре, или изправяне с кръстосани крака, и прочие. Даваме всичко от себе си, но то никога не е достатъчно, за да удовлетвори брат Бернард; той безмълвно ни напомня с гъвкавостта на собствените си движения за голямата цел, към която сме се устремили. Готов съм вече да науча всеки момент, че за да спечелиш вечния живот, е абсолютно необходимо да усвоиш изкуството да натикаш лакътя си в устата: трудно е, пич, но иначе си обречен да издъхнеш край пътя.

Брат Бернард ни докарва почти на ръба на изтощението. Самият той изпълнява всяко упражнение, което иска от нас, не пропуска нито едно навеждане или извивка и докато се върти и подскача, не издава никакви особени признаци на напрежение. Най-добрият от нас в тези пластики е Оливър, най-лошият е Ели; все пак Ели се старае да ги изпълни с необикновен тромав ентусиазъм, достоен за възхищение.