Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 93

От урока си по история отиваме на обяд. Яйца, пюре от люти чушки, бира, корав черен хляб. След обяда — час за лична медитация, всеки в стаята си, опитваме се да придадем смисъл на всичко, което са ни налели в главите. После прозвучава гонгът, зове ни отново на полето. Вече се е възцарил пълният следобеден зной и дори Оливър проявява малко сдържаност: движим се бавно, чистим кокошарника, връзваме разсадите, предлагаме помощта си на неуморните братя-фермери, които са се трудили от сутринта. Два часа; цялото Братство е тук освен брат Антъни, който стои сам в Къщата на черепите. (Точно в такова време пристигнахме тук.) Най-сетне сме освободени от робията. Потни, изпечени от слънцето, се дотътряме до стаите си, къпем се отново и отдъхваме, всеки сам, до вечеря.

Още едно ядене. Обичайното меню. След вечеря даваме дежурство в почистването. Когато наближи залез-слънце, отиваме с брат Антъни, а повечето вечери и с още четирима-петима от останалите братя, до един нисък хълм малко на запад от Къщата на черепите, за да изпълним там ритуала на изпиване на слънчевия дъх. Това се прави, като заемаш чудновата и неудобна поза, приклекнал и със скръстени нозе — съчетание от позата лотос и спринтьорско навеждане за старт, — и гледаш право в червеното кълбо на снишаващото се слънце. Точно в момента, в който си мислим, че ще пробие ретините ни, трябва да затворим очи и да медитираме над спектъра от цветове, течащ от слънчевия диск към нас. Указано ни е да се съсредоточим върху вкарването на този спектър в телата си, той навлиза през клепачите и достига по синусите и носовите отвори до гърлото и в гърдите. По същество се очаква, че слънчевото излъчване ще се утаи в сърцето и ще породи животворна топлина и светлина. Станем ли истински вещи в това, уж сме щели да можем да прехвърляме поетото излъчване до всяка точка на тялото си, която се окаже в нужда от специално укрепване — бъбреците, да речем, или гениталиите, или панкреаса, каквото и да е. Братята, които клечат до нас на билото, вероятно правят такова прехвърляне точно сега. Извън възможностите ми е да преценя колко стойност има тази практика; не мога да разбера как би могла да струва и пет пари, от научна гледна точка, но Ели настойчиво твърди, че с живота са свързани много повече неща, отколкото казва науката, и ако техниките на дълголетие тук разчитат на метафорични и символични преориентирания на метаболизма, водещи до емпирични промени в телесния механизъм, то вероятно за нас е от огромна важност да пием слънчевия дъх. Братята не ни показват свидетелствата си за раждане; трябва да изпълним тази дейност на вяра.

Когато слънцето залезе, се отправяме към едно от по-големите общи помещения, за да изпълним последното си задължение за деня: часа по гимнастика с брат Бернард. Според Книгата на черепите поддържането на тялото гъвкаво е съществено за удължаването на живота. Е, това не е новина, но, разбира се, някакъв специален мистично-космологичен аспект съобщава техниката на Братството за поддържане на тялото гъвкаво. Започваме с дихателни упражнения, важността на които брат Бернард ни е обяснил по обичайния си лаконичен начин; има нещо общо с преподреждане на отношението ти към вселената от явления тъй, че макрокосмосът се оказва вътре в теб, а микрокосмосът отвън, мисля, но се надявам да си го изясня в по-голяма степен с времето. Също така съдържа много езотерична материя, включваща развиване на „вътрешното дишане“, но явно все още не се смята за важно за нас да го разбираме. Все едно, клякаме и дишаме енергично, изхвърляме всички нечистотии от дробовете си и всмукваме добър, чист, духовно одобрен вечерен въздух; след дълъг период на вдишване и издишване се прехвърляме на упражнения в сдържане на дъха, което ни оставя замаяни и възбудени, а след това на странни хитрини по „пренасяне на дъха“, в които се учим да насочваме вдишванията си към различни части на телата си, точно както правим по залез със слънчевата светлина. Всичко това е тежък труд, но свръхпроветряването на организма предизвиква задоволителна еуфория: ставаме лекомислени и оптимистични и лесно се самоубеждаваме, че сме поели по пътя към вечния живот. Може и да сме, ако кислород = живот, а въглероден двуокис = смърт.