Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 90

Имало е такива, изтъква брат Миклош, които укоряват подобни стремления и проповядват пасивно приемане на смъртта. Напомня ни за Гилгамеш, който странствал от Тигър до Ефрат в търсене на бодливото цвете на вечността и го изгубил от гладна змия. Накъде тичаш, Гилгамеш? Живота, що търсиш, не ще го намериш, че когато боговете създадоха човеците, те отредиха смърт на човеците, но живота затаиха в свое владение. Да разсъдим над Лукреций, казва ни, Лукреций, който отбелязва, че е безсмислено да се стремим към удължаване на живота, защото колкото и много години да бихме могли да спечелим с такива дейности, то е нищо спрямо вечността, която трябва да прекараме в смърт. Като удължаваме своя живот, ние не можем да извадим от или да смалим и с една йота продължителността на състоянието ни в смърт… Можем да се борим да останем, но след време трябва да си отидем, и колкото поколения да сме добавили към своя живот, все пак ни очаква същата вечна смърт. И Марк Аврелий: Дори да живееш три хиляди години, и много мириади години, все пак помни, че никой не губи друг живот нежели този, в който сега живее… така най-дългото и най-късото се свеждат до едно и също… всички неща от вечността са сходни по форма и се въртят в кръг… все едно е дали човек ще види същите неща в течение на сто години, двеста или безкрайно време. И от Аристотел, откъс, който взимам присърце: Следователно всички неща на земята винаги са в състояние на преход, пораждат се и отпадат… никога не са вечни, след като съдържат противните качества.