Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 16
Робърт Силвърбърг
Беше студентка втори курс, в колежа „Хънтър“, публична администрация, семейство от Кю Гардънс; живееше в апартамент с други четири момичета на Трета и Седемнадесета. Мина ми през ума, че съм ни намерил квартира за нощта. Представи си, Ели
— Ранносредновековна филология — казах. — Разпадането на латинския в романските езици. Бих могъл да ти пея мръсни балади на провансалски, ако можех да пея.
Тя се засмя, прекалено силно.
— О, аз също имам ужасен глас! — извика. — Но можеш да ми изрецитираш една, ако искаш. — Хвана ме срамежливо за ръката, след като аз се държах твърде академично, за да се сетя да хвана нейната. Почнах, като почти крещях думите, за да надмогна врявата:
И т.н. Плених я тотално.
— Това много мръсно ли беше? — попита ме накрая.
— О, не! Нежна любовна песен, Бернар дьо Вентадорн, дванайсети век.
— Толкова красиво я изрецитира.
Преведох и усетих как ме заливат вълни на обожание. Вземи ме, моля те, направи ми го — телепатично излъчваше тя. Прецених, че трябва да е имала полов контакт девет пъти с двама различни мъже и все още нервно търси първия си оргазъм, като едновременно ужасно се притеснява да не би да се е отдала твърде рано на безразборен секс. Готов бях да направя всичко по силите си, дишах в ухото й и шепнех малки шедьоври на провансалски. Но как да се измъкнем оттук? Къде да отидем? Огледах се трескаво. Тимъти беше прегърнал едно плашещо красиво момиче с водопади блестяща кестенява коса. Оливър беше спипал две мацорани, брюнетка и блондинка — чарът на фермерчето в действие. Нед продължаваше да ухажва дундестото си гадже. Някой от тях навярно щеше да измисли нещо, нечий апартамент наблизо, със спалня за всички. Обърнах се пак към Мики, а тя каза: