Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 15

Главният проект за тази нощ беше да си намерим място за спане, т.е. да забием мацки с апартамент, който да побере и четирима гости мъже. Тимъти щеше да се погрижи за това, а ако уловът му се стореше жалък, винаги можеше да пусне Оливър да се развихри. Това беше техният тип свят. Аз бих се чувствал по на място на тържествена меса в „Сейнт Патрик“. За мен това беше Занзибар и, предполагам, Тамбукту за Нед, макар че с неговата хамелеонска приспособимост той можеше да се нагоди. Тимъти бе осуетил естествения му нагон и той беше решил да поразвее знамето на хетерото, така че с обичайната си перверзност бе докопал най-грозната мацка в обхвата — дебелана с болнаво бледо лице и огромни цици-гюлета, провиснали под опърпан червен пуловер. Прилагаше й високоволтовото съблазняване, най-подходящо за гей Разколников, който я търси, за да го спаси от изтерзан живот в содомия. Докато мъркаше в ухото й, тя непрекъснато се облизваше и мигаше, и опипваше разпятието, да, разпятието, което висеше между бомбите й. А бе току-що излязла от девическата гимназия. И съвсем наскоро й откъснали черешката, то голям зор, докато се отърве от нея, а сега, божичко, даже я свалят! Нед несъмнено влизаше в ролята на монаха грешник, пропадналия йезуит, навличаше аурата на романтично-католическа гузност. Наистина ли щеше да я опъне? О, да! Като поет, търсещ „Опита“, той често навлизаше с любопитство в утайката на другия пол. Винаги съблазняваше бездомните псета и сакатите, боклука, някое едноръко момиче например, момиче с витилиго, щъркел два пъти по-висок от него и пр. и пр. Представата на Нед за черен хумор. Всъщност чукаше по-често от мен, нищо че беше обратен, макар че завоеванията му не бяха нищо повече от тъпа плячка. Твърдеше, че не изпитвал никакво удоволствие от акта, а само от жестоката игра на съблазняването. Виж, казваше, тази нощ няма да ми позволите да имам Алкивиад, така че избирам Ксантипа. С лова си на деформираните и нежеланите се подиграваше на целия нормален свят.

Погледах още малко техниката му. Твърде много време отделям за наблюдаването на нещата. Вместо това би трябвало сам да тръгна на лов. Ако вътрешното напрежение и интелектуализмът са все още модна стока тук, защо да не пробутам моите за някое маце? Да не би да стоиш над чисто физическото, Ели? О, я стига. Просто си смотан с момичетата. Поръчах си коктейл с уиски (отново пълзящият 57-изъм! Днес кой пие коктейли?) и обърнах гръб на бара. Смотанякът си е смотаняк. Сблъсках се с ниско тъмнокосо момиче и изплисках половината си питие. „О, извинете!“, казахме и двамата едновременно. Приличаше на изплашена, изпаднала в ужас сърничка. Тъничка, кости като на врабче, под метър и петдесет, с блестящи сериозни очи, с характерен нос (шайнех майделех! Член на племето!). Тюркоазена полупрозрачна блузка, под която прозираше розов сутиен. Това издаваше известна двойственост по отношение на съвременните нрави. Свенливостта подпали искрата между нас; усетих топлина в чатала си, топлина по бузите и долових от нея ярката топлина на взаимното възпламеняване. Понякога те поразява така безпогрешно, че се чудиш защо всички наоколо не започват да ръкопляскат. Намерихме си малка масичка и се запознахме — неловко, с пресипнал глас. Мики Бернщайн, приятно ми е, Ели Щайнфелд. Ели, Мики. Какво търси хубаво момиче като теб в такова място?