Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 14

Психически съм напълно настроен. Вярвам на Ели безусловно. Боже, вярвам! Искам да вярвам. Цялото бъдеще се разтваря пред мен. Ще видя звездите. Ще прескачам от свят на свят. Капитан Бъдеще от Канзас. А тези тъпаци искат първо да спрем в Ню Йорк, за една нощ в града, нощ по баровете за самотници! Вечността чака, а те не могат да подминат „Максуелс Плъм“. Ще им се да им кажа за какви задръстеняци ги мисля, но трябва да съм търпелив. Не искам да ми се смеят. Не искам да мислят, че съм изгубил хладнокръвието си заради Аризона и черепите. Първо авеню, пристигаме.

6. ЕЛИ

Отидохме в едно място, отворило миналата Коледа; брат от фратрията на Тимъти ходил там и докладвал, че било страхотен шик, тъй че Тимъти настоя да идем. Направихме му кефа. Заведението се казваше „Рончхауз“, което ти казва цялата тъпотия в две срички. Стилът беше „Ранен джокстрап“ и клиентелата теглеше здраво към гимназиални играчи на футбол от предградията. Момичетата отстъпваха числено едно към три. Високо ниво на шум и много тъпашки смях. Четиримата нахълтахме във фаланга, но формацията бързо се разсипа още щом прекрачихме прага. Тимъти, цял обзет от нетърпение, заора към бара като вол в браздата, едрото му туловище забави ход, щом той осъзна, на петата стъпка, че атмосферата не е това, което търси. Оливър — в някои отношения е най-придирчив от всички ни — така и не влезе. Усети моментално, че тука е тъпо, и се закова до входа да ни изчака да си тръгнем. Аз влязох колебливо до средата на помещението, блъсна ме ужасна врява, изпъна до скъсване всеки нерв в тялото ми и — отвратен тотално — се върнах при относителната тишина до гардероба. Нед отцепи право към тоалетната. С цялата си наивност си помислих, че просто много му се е допикало. След минута Тимъти дойде при мен с пълна халба бира и рече:

— Да се махаме от тая дупка. Къде е Нед?

— В кенефа.

— Мамка му.

Отиде да го доведе. След малко се появи с намусения Нед, Нед в компанията на двуметрова версия на Оливър, около шестнайсетгодишен, Аполон с дълги до раменете къдрици и лентичка в лавандулов цвят през челцето. Бързак си е нашият Нед. Пет секунди да прецени нещата, още трийсет да локализира обекта, леко опипване на почвата. Тимъти вече цепи в своя стил, разбива всички мечти за яко шибане в някоя дупка в Ист Вилидж. Разбира се, нямаме никакво време да оставим Нед да си угажда на прищевките. Тимъти каза нещо грубо на находката на Нед, а Нед каза нещо кисело на Тимъти. Аполончето увеси нос и се отдалечи вяло, а ние четиримата се разкарахме. Едно каре по-нагоре към уж по-благонадеждно място. „Пластмасовата пещера“: Тимъти и Оливър ходили там няколко пъти миналата година. Футуристичен декор, вълниста искряща сива пластмаса навсякъде, келнерите навлечени в крещящи научнофантастични костюми, периодични взривове от мигащи светлини, на всеки десетина минути затъпяващ грохот на хард рок, изригва поне от петдесет колони. Всъщност по-скоро дискотека, отколкото ергенски бар, но функционира като двете. Много предпочитан от суингъри от Кълъмбия и Барнард, посещаван и от момичета от Хънтър. Гимназистчетата тук ги карат да се чувстват нежелани. Никакъв усет нямам за съвременен шик. Предпочитам да седя в кафенета, да отпивам капучино и да говоря „Важни мисли“ пред номера сингъл/диско. Рилке вместо рок, Плотин вместо пластмаса. „Направо си излязъл от 1957-а, пич!“, каза ми веднъж Тимъти. Тимъти с високата подстрижка „републиканец“.