Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 18

— Защо Аризона ли? Ами… защото сме маниаци по кактусите. А и през март там е топло.

— И във Флорида е топло.

— Но няма кактуси.

7. ТИМЪТИ

Отне ми час да намеря подходящото момиче и да уредя нещата. Казваше се Бес, сладка цицорана от Орегон с още четири от предпоследния курс в Барнард. Държаха огромен апартамент на Ривърсайд Драйв. Три от четирите момичета си бяха заминали у дома за ваканцията, а четвъртото седеше в ъгъла с някакъв двайсет и пет годишен надувко тип рекламен агент, беше го оставила да си направи свалката. Идеално. Обясних, че с тримата ми съквартиранти минаваме през ситито на път за Аризона и се надяваме да забием някое по-шикозно място за тая нощ.

— Мисля, че можем да го уредим — каза тя.

Перфектно. Сега оставаше само да го сглобя. Оливър плямпаше отегчено с едно мършаво и прекалено светлооко маце с черен гащеризон, рокерка сигурно. Измъкнах го, описах сцената и го пуснах на съквартирантката на Бес, Джуди. Момиче от Небраска, ни повече, ни по-малко. Спецът от рекламната индустрия с бакенбардите бързо отиде на боклука, а Джуди и Оливър вече обсъждаха ярмата за свине или каквото там беше. Нахвърлих се на Нед. Малкият му извратен шибаняк си беше набарал момиче, представете си. Върти ги тия номера понякога, предполагам, само за да си навре носа при нормалните. Тази ме приспа — гигантски ноздри, гигантски цици, грамада от плът.

— Чупим се — казах му. — Вземи я, ако искаш.

После намерих Ели. Да не беше дошла Националната седмица на хетеросексуалността — дори Ели трупаше бройка. Мацката беше от мършавия мургав тип, без никаква плът по костиците, с бърза нервна усмивка. Шашна се, като разбра, че Ели дели квартира с жизнерадостен шеджиц като мен.

— В хана има стая — казах му. — Хайде.

Само дето не ми целуна ботушите.

Набутахме се в колата всичките осем (девет, ако броим улова на Нед, тя си беше двойна). Карах аз. Представянията продължиха безкрайно. Джуди, Мики, Мери, Бес; Ели, Тимъти, Оливър, Нед; Джуди, Тимъти; Мики, Нед; Мери, Оливър; Бес, Ели; Мики, Джуди; Мери, Бес; Оливър, Джуди; Ели, Мери… о, Боже. Заваля ситен студен дъжд, малко над точката на замръзване. На влизане в Сентръл Парк една таратайка на стотина метра пред нас занесе, направи див слалом извън пътя и се натресе в гигантско дърво; вратите зейнаха, навън изхвърчаха поне десетина души, затъркаляха се във всички посоки. Ударих рязко спирачката, защото някои от жертвите лежаха буквално на пътя ми. Пукнати глави, прекършени вратове, стенания на испански. Спрях колата и казах на Оливър: