Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 137

— Всички обичайни дейности са отменени в този ден — заяви брат Антъни, след като зарихме гроба. — Днес ще прекараме в медитация, в пост, ще се посветим на размишление над Мистериите.

Но се оказа, че за нас има още работа, преди да започнат размишленията. Върнахме се в Къщата на черепите с намерение първо всички да се окъпем и заварихме брат Леон и брат Бернард в коридора пред стаята на Оливър. Лицата им бяха като маски. Посочиха вътре. Оливър лежеше проснат на гръб върху нара си. Явно беше взел кухненски нож и като хирург, какъвто така и не доживя да стане, бе свършил с него забележителна работа по себе си. По корема и гърлото. Не беше пощадил и предателя между бедрата си. Срезовете бяха дълбоки и нанесени от уверена ръка. Дисциплиниран докрай, непоклатимият Оливър се беше заклал с характерна вярност към методологията. Ако аз бях започнал, едва ли щях да издържа довършването на такъв проект повече, отколкото да вървя по лунни лъчи. Но Оливър винаги бе притежавал необикновена сила на съсредоточаване. Огледахме резултатите с някак странно равнодушие. Аз съм много гнуслив, Ели също, но в този ден на изпълнение на Деветата мистерия се оказах очистен от всякакви подобни слабости.

— Има един сред вас — изрече брат Антъни, — който се отказа от вечността заради своите събратя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на самоотрицанието.

Да.

И се затътрихме отново към гробището. А след това, заради греховете си, изтърках със собствените си ръце съсирените петна от доскорошната стая на Оливър. А накрая се окъпах, седнах сам в стаята си и потънах в размисъл над Мистериите на Черепа.

42. ЕЛИ

Лятото е надвиснало тежко над земята. Небето пулсира с убийствен зной. Всичко изглежда предопределено и справедливо подредено. Тимъти спи. Оливър спи. Нед и аз оставаме. През тези месеци сме укрепнали много и кожите ни са потъмнели от слънцето. Живеем като в сън наяве, ежедневието ни плавно тече от задача в задача, от ритуал в ритуал. Все още не сме пълноправни братя, но Изпитанието ни е към своя край. Две седмици след онзи ден на копаене на гробове съм усвоил ритуала с трите жени и оттогава без усилие попивам всеки урок, на който ме учат братята.

Дните текат слети. Тук сме извън времето. Април ли беше, когато дойдохме при братята? На коя година и коя година ли е сега? Сън наяве, сън наяве. Понякога ми се струва, че Оливър и Тимъти са фигури от друг сън, сън, който ме е споходил отдавна. Започнал съм да забравям лицата им. Руса коса, сини очи, да, но после какво? Какви бяха носовете им, колко издадени бяха брадичките им? Лицата им чезнат. Тимъти и Оливър са си отишли, а Нед и аз оставаме. Все още помня гласа на Тимъти, топъл и плътен бас, добре овладян, красиво модулиран, със смътно носова аристократична интонация. И на Оливър, силен и чист тенор, резките твърди тонове, неутралния акцент, чистия американски на прериите. Към тях е моята благодарност. Те умряха за мен.