Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 139

— Вярвам! Вярвам! Отричам Ти Твоята победа!

И си показах своя собствен образ, крачещ по сияйните улици на далечно бъдеще, газещ през пясъците на далечни светове. Вечният Ели, обгърнал пороя на годините. И се разсмях, а Той също се разсмя и Неговият смях удави моя, но вярата ми не се поколеба, и най-сетне Той млъкна и ме остави да се смея последен.