Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 112

— Няма да ме видите жив повече! — изревал Джулиан.

Нед презрително имитира истеричния писък на Джулиан, докато ми го разказваше.

— Страхувах се, че Джулиан може би го казва сериозно. От друга страна, знаех, че е грешка да се поддаваш на такова истерично избухване. И също така — тайно, дълбоко в сърцето си — бях поласкан от мисълта, че съм толкова важен за някого, че да мисли за самоубийство заради мен.

Оливър му казал да не се тревожи за Джулиан.

— Тя винаги си е такава, мелодраматична — казал му, и въпросният петък двамата заминали за Ню Хампшир.

На другия ден късно следобед били високо в планината. Оливър избрал този момент, за да направи удара си. Ела да живееш с мен и да си мой любим, казал, и ще изпитаме всички наслади. Времето за шикалкавене било свършило — той поискал незабавно и окончателно решение. Избирай между Джулиан и мен, казал на Нед, и избирай бързо. Тук и сега.

— Вече бях решил, че всъщност не държа много на Оливър, той често се държеше грубо, нещо като хомосексуален Хемингуей — каза Нед. — А Джулиан, макар да го намирах за привлекателен, беше прекалено зависим и слаб, увиваща се лоза. Освен това когото и да изберях, знаех, че ме чака неизбежното — превзетите сцени на ревност, заплахи, бой с юмруци, какво ли не.

Тъй че Нед му обяснил учтиво, че не иска да става повод за скъсването между тях двамата, че много уважава връзката им и че вместо да прави такъв невъзможен избор, просто ще се махне от апартамента им. Оливър обаче започнал да го обвинява, че предпочита Джулиан, че двамата с Джулиан тайно са се наговорили да го изхвърлят. Спорът им се разгорещил, крещели си какви ли не обвинения и обиди и накрая Оливър заявил:

— Невъзможно е да продължа да живея без теб, Нед. Обещай ми, че ще ме предпочетеш пред Джулиан, обещай ми го веднага, или ще скоча.

Когато Нед стигна до тази част от разказа, очите му заблестяха странно, с някакъв дяволски блясък. Истински се наслаждаваше на себе си. Омагьосан беше от красноречието си. По някакъв начин — аз също. Той продължи:

— Беше ми писнало да ме притискат със заканите си за самоубийство. Да те дърпат на две страни, всеки да диктува всеки твой ход със заплахата, че ще сложи край на живота си, ако не се съгласиш. „Мамка му — казах на Оливър, — и ти ли ще ми въртиш този номер? Ебал съм те. Хайде, скачай. Не ми пука. Изобщо“. Предполагах, че Оливър блъфира, както правят обикновено, когато говорят такива неща. Оливър обаче не блъфираше. Не ми отговори, не се спря да помисли дори. Просто пристъпи на ръба. Погледна ме, лицето му беше спокойно, кротко. След това полетя надолу на седемстотин метра, удари се в една скала, отскочи като изтървана парцалена кукла и се свлече чак до подножието. Всичко стана толкова бързо, че не можех да го осъзная — заканата, заядливият ми рязък отговор, скокът… Разтреперих се. Закрещях като луд.

През първите минути, продължи Нед, обмислял най-сериозно да скочи и той. После се овладял някак и започнал да се спуска по планинската пътека, доста се затруднил без Оливър, който да му помага. Два часа му отнело, докато се спусне, а когато стигнал долу, вече се било стъмнило. Представа нямал къде е тялото на Оливър, а наоколо нямало нито щатска полиция, нито телефони, нищо. Стигнал някак до шосето и продължил на стоп до колежа. (Тъй като още не можел да шофира, му се наложило да остави колата на Оливър в подножието на върха.)