Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 110

— Прости ми, отче, че съгреших — каза с тъничък гласец.

Номерът с малкото момченце. Клепе с уши. Хили се. Върти очи. Беше възбуден и веднага загрях, че е от изповядването. След толкова време йезуитът в него отново се съживяваше. Искаше да си излее бълвоча, а аз трябваше да съм легенът. Изведнъж ми призля от мисълта, че трябва да седя тук и да слушам някоя от хлъзгавите му педалски истории. Защо по дяволите бях длъжен да приемам миризливите му тайни? Кой бях аз, че да слушам изповедите на Нед, впрочем? Казах му:

— Наистина ли ще ми кажеш най-голямата тайна в живота си?

Въпросът го изненада.

— Разбира се.

— Длъжен ли си?

— Дали съм длъжен? Тимъти, те го очакват от нас. А и все едно, искам го. — Явно го искаше, да. Цял трепереше, сърбеше го, беше изчервен и много възбуден. — Какво ти става, Тимъти, никакъв интерес ли не проявяваш към личния ми живот?

— Никакъв.

— Аха. И всичко човешко ти е чуждо.

— Не. Но не искам.

— Толкова по-зле, пич. Защото аз трябва да ти го кажа. Брат Хавиер твърди, че разтоварването на гузната ми съвест е необходимо за удължаването на земното ми пребиваване, така че ще си проветря душата, мой човек. Ще си я проветря.

— Щом ти се налага — въздъхнах примирено.

— Настани се удобно, Тимъти. Отвори ушите си широко. Никакъв избор нямаш, освен да го чуеш.

Чух го, и още как. Нед е душевен ексхибиционист като повечето от неговия вид. Иска да се въргаля в самоизобличенията си, в саморазкритията си. Разказа историята си много професионално, нахвърляше щрихите като писател, какъвто претендира да бъде, подчертаваше едно, бегло намекваше за друго. Разказа ми за нещо, което бях очаквал, нещо мръсно, педалска фантазия.

— Случи се — започна Нед, — преди още да се запознаеш с мен, през пролетта на първия ни курс, когато нямах още осемнайсет. Имах апартамент недалече от капмуса, с още двама мъже.

Естествено и двамата се оказаха хомо. Всъщност апартаментът бил техен. Били с осем-десет години по-големи от него и от много време живеели заедно в нещо като гейски еквивалент на брак. Единият бил грубоват, мускулест, доминиращият тип, асистент по френска литература и освен това заклет спортист — хобито му било алпинизъм, — а другият бил от по-стереотипните феички, нежен и ефирен, почти женствен, поетична интровертна душа, повечето време си стоял вкъщи, грижел се за домакинството, поливал саксиите и предполагам, че се е занимавал с шиене и плетене също така.

Все едно, двете гейчета си живеели щастливо на семейни начала, а после срещнали Нед в някакъв педалски бар, разбрали, че квартирата, в която живеел, не му харесвала, и го поканили да се премести при тях. Уговорката уж била само въпрос на настаняване. Нед щял да си има своята стая, да си плаща наема и дяла от режийните без никакви секс увлечения с тях двамата, понеже те много се обичали, нали разбирал. Уговорката действала първите един-два месеца. Но предполагам, че верността между обратните не е по-силна, отколкото при редовните, и присъствието на Нед в домакинството се оказало смущаващ фактор, както присъствието на някое добре сложено осемнайсетгодишно маце би смутило един обичаен брак.