Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 103

Робърт Силвърбърг

Имаме да извървим дълъг път. Това все още са подготвителните етапи за серията обучаващи процедури, които Братята наричат Изпитанието. Подозирам, че това, което предстои, е най-вече психологично или дори психоаналитично — прочистване на душата от излишния багаж. Мръсното в Деветата мистерия е част от това. Все още не знам дали да тълкувам този пасаж от Книгата на черепите буквално или метафорично, но и в двата случая съм сигурен, че става дума за премахване на лоши вибрации от Вместилището. Убиваме една жертва, действително или не, а другата жертва се отстранява сама, действително или не, а мрежовият ефект от това е да останат двама нови братя, без дразнещите смъртни трептения, породени от дефектната двойка. Освен прочистване на групата в цялост трябва да прочистим и индивидуалните си вътрешни същности. Вчера след вечеря брат Хавиер ме посети в стаята ми и допускам, че е посетил всеки от останалите. Каза ми, че трябва да се подготвя за изповедния ритуал. Каза ми да направя преглед на целия си живот, като обърна особено внимание на епизоди на вина и срам, и да бъда готов да обсъдя тези епизоди из основи, щом ме повикат. Предполагам, че скоро ще бъде организирана някаква група за първична среща, начело с брат Хавиер. Страшен е този човек. Сиви очи, тънки устни, безизразно лице. Твърд като гранит. Когато го виждам да върви по коридорите, си представям акомпанимент на мрачна, стенеща музика. Влиза Великият инквизитор! Да. Брат Хавиер: Великият инквизитор. Нощ и мраз. Мъгла и болка. Кога започва Инквизицията? Какво да кажа? Коя от своите вини да поднеса на олтара, кой от срамовете ми?

Мисля, че целта на това разтоварване е да опростим душите си, като отдадем своите… кой е най-подходящият термин? Своите неврози, грехове, душевни прегради, обсебености, енграми, утайки на лоша карма? Трябва да се обелим, да се оголим, да се снижим. Кост и плът, това го задържаме, но духът трябва да бъде снизен. Трябва да се стремим към някакъв вид пасивна съзерцателност, в която не съществуват никакви конфликти, в която не съществува никакъв стрес. Избягваш всичко, което е против зърното, и ако потрябва, пренасочваш зърното. Действие без усилие, това е ключът. Никакви изблици на енергия не се допускат. Борбите съкращават живота. Добре, ще видим. Нося много вътрешна шлака — и така сме всички. Може би една душевна клизма не е чак толкова лошо нещо.

Какво да ти кажа, брат Хавиер?

32. НЕД

Огледай живота си, заявява тайнственият и смътно наподобяващ влечуго брат Хавиер, след като влиза без предизвестие в монашеската ми килия; донася със себе си смътното стържене на люспи по камък. Огледай живота си, превърти в ума си греховете от миналото си, подготви се за изповед. Тутакси, крещи Нед, отстраненото църковно хористче! Тутакси, брат Хавиер, кикоти се пропадналият папист! Изповедалният ритуал определено е нещо, от което разбира. Кодирано е в гените му, просмукано е в костите и в топките му, напълно естествено е за него. Mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa! Докато за онези, другите трима, нервозния израелит и двете протестантски бичета, стаичката на истината е напълно чужда. Ох-ох, предполагам, че епископалите също познават обичая на изповядването, каквито са криптокатолици, но пък винаги казват лъжи на изповедниците си. В това залагам майчиния си авторитет, според нея плътта на англиканците не е годна и за храна на прасета. Но, майко, казвам й, прасетата не ядат месо. Ако ядяха, отвръща ми тя, нямаше да докоснат дори карантията на англиканец! Те нарушават всяка Божия заповед и лъжат свещениците си, казва и се кръсти, четири енергични тупвания, om mani padme hum!