Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 104

Нед е послушен. Нед е добра феичка. Брат Хавиер му дава Света и Нед моментално се залавя с преглед на пропиляното си минало, за да може да излее всичко наведнъж в подходящия момент. Кои бяха греховете ми? Къде прегреших? Кажи ми, Неди, мойто момче, имаше ли други богове освен Него? Не, отче, не бих казал, че съм имал. А правеше ли си свои кумири и някакви изображения? Е, драскал съм си малко, признавам, но тази заповед не я прилагаме чак толкова строго, нали? Не сме проклети мюсюлмани все пак, нали? По-нататък: Изговарял ли си напразно името на Господа, твоя Бог? Бог да ми е на помощ, отче, никога не бил направил такова нещо! Много добре, Нед, а помнеше ли съботния ден, за да го светиш? Смутено, честното момче отговаря, че понякога е осквернявало съботния ден. Понякога? Мамка му, омърсило е повече съботни дни и от турчин! Дребен грях обаче, дребен. Ego absolvo te, чедо. А почиташе ли баща си и майка си? О, да, отче, почитах ги, по свой начин. Убивал ли си? Не съм убивал. Прелюбодействал ли си? Доколкото знам, отче, не съм. Краде ли? Не съм крал, или поне нищо сериозно, отче. Нито съм лъжесвидетелствал против ближния си. А да си пожелавал дома на ближния си, или жената на ближния си, или роба му, или робинята му, или вола му, или осела му, или нещо, което е на ближния ти? Е, отче, точно тази част с осела на ближния, признавам, тук съм малко на хлъзгав терен, но иначе — но иначе — предвид това, че дойдох на този свят омърсен, предвид това, че шансът е срещу всички нас от началото, без да забравяме, че с падението на Адам всички съгрешихме, все пак се смятам за относително чист и добър. Не съвършен, разбира се. Пфу! Какво ще изповядаш, чедо? Ами, отче… confiteor, confiteor, юмрукът потупва с възхитителна ревност момчешката гръд, туп, туп, туп, туп, Om! Mani! Padme! Hum! моята вина, моята най-тежка вина… Отидох една неделя след месата със Сенди Долан да гледаме скришом как се преоблича сестра му и видях голите й гърди, отче, бяха малки и кръгли, с мънички розови зърна, а под коремчето си, отче, имаше космато черно хълмче, нещо, което никога не бях виждал дотогава, и после тя се обърна с гръб към прозореца и видях задника й, отче, двете най-красиви сладки пълнички бели бузи, които бях виждал, с чудесни трапчинки точно над тях, а надолу по средата сладката тъмна цепка, която… какво, отче? Да продължа с нещо друго ли? Добре тогава, признавам, че отклоних Сенди от правия път, че го въвлякох в грехове на плътта, грехове против Бога и природата, че когато бяхме на единайсет години и прекарвахме нощта заедно в едно легло, защото майка му беше заета с раждане, отче, и нямаше кой да се грижи за него у тях, признавам, че извадих изпод леглото си бурканчето с вазелина, гребнах шепа и намазах щедро половия му орган и му казах да не се бои, казах му, че Бог не може да ни види в тъмното, тук под завивките, и после аз… и той… и след това ние… после ние…