Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 105

Робърт Силвърбърг

Така, по повеля на брат Хавиер, бръкнах дълбоко в изроденото си минало и изгребах многото мръсна тор, за да лъсне хубаво на изповедните сесии, които очаквах, че предстоят. Но братята не разсъждават така еднолинейно. Дневният ни режим щеше да се промени, да, но промяната не включваше нито брат Хавиер, нито изповедния момент. Това щеше да дойде в бъдещето. Новият ритуал е сексуален, Буда да ме спаси дано, хетеросексуален. Вече мисля, че тези братя са някакви китайци под измамните си европеидни кожи, защото това, на което ни учат сега не е нищо друго освен дао секс.

Не го наричат така. Нито говорят за ИН и ЯН. Но все пак поназнайвам нещо за източната еротика, знам колко важни в духовен план според древната традиция са тези сексуални упражнения, близко родствени с гимнастиките и упражненията по съзерцание, които практикувахме досега.

Тъмнокосите жени в къси бели роби, които виждаме да прелитат из Къщата на черепите, са всъщност жрици на секса, свещени путки, които задоволяват нуждите на братята и които, играейки ролята на влагалища за Вместилището, ни въвеждат в светите вагинални мистерии. Доскорошното време за почивка след следобедната работа стана час за трансцендентално съвкупление. Не ни предупредиха. В деня, в който започна, се бях върнал от полето, взел си бях банята и лежах проснат на леглото, когато по обичайния маниер тук, без да се почука, вратата се отвори и брат Леон, братът-лечител, влезе в стаята ми, последван от три от момичетата в бяло. Бях гол и реших, че не е мое задължение да крия виталните си органи от тези, които им се натрапват. Бързо ми се даде да разбера, че бездруго няма никакъв смисъл да се покривам.

Жените се подредиха пред една от стените. За първи път получавах възможност да ги видя отблизо. Човек можеше да ги вземе за сестри: всичките нисички, с крехки, добре закръглени тела, със смугли кожи, издължени носове, големи ясни тъмни очи, сочни устни. Донякъде ми напомняха минойските фрески, въпреки че можеше да минат и за индианки. Тъй или иначе, определено бяха екзотични. Стояха като статуи. Брат Леон изнесе кратко слово. Съществено е кандидатите да усвоят изкуството да се владее половата страст. Изразходването на семенната течност е равно на малка смърт. Точно така, брат Леон! Старата максима: „да свършиш = да умреш“. Не трябва да потискаме сексуалния импулс, продължи той, по-скоро трябва да властваме над него и да го насочваме в наша служба. Следователно сношението е похвално, но еякулацията — осъдителна. Спомних си, че вече съм се натъквал на всичко това, и най-сетне се сетих къде: чист даоизъм си беше, това е. Съюзът на ин и ян, на путка и хуй, е хармоничен и необходим за вселенското благо, изразходването на чинг, семето, е саморазрушително. Човек трябва да се стреми да съхрани своя чинг, да увеличава запасите си от него и т.н. Смешно, брат Леон, та ти не приличаш на китаец! Кой от кого все пак краде теории? Или даоизмът и Братството независимо са стигнали до едни и същи принципи?