Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 101

Къде можех да се скрия? Как можех да се прикрия? Гледаше ли ме някой от тях?

Всъщност, като че ли не забелязваше никой. Ели и братята бяха далече напред по реда. Тимъти се тътреше лениво отзад, почти извън погледа ми. Единственият наблизо беше Нед, може би на петнайсет стъпки зад мен. Бях с гръб към него и срамът ми бе прикрит. Молех се да спадне. След миг щях да се върна към нормалното, щях да мога да се върна по реда до дървото, на което висяха гащетата ми. Да. Ето, спадна. Всичко е наред. Обърнах се.

Нед се сепна гузен, направо подскочи, когато погледите ни се срещнаха. Беше се изчервил. Извърна очи. И аз разбрах. Нямаше дори нужда да погледна издутата предница на шортите му, за да разбера какво става в главата му. Вече от петнайсет или двайсет минути се беше отдал на малките си перверзни фантазми, оглеждал бе тялото ми, съзерцавал бе задника ми, улавял беше от време на време други сладки нещица по мен. Сънувал бе наяве извратените си сънища за мен. Какво пък, нищо изненадващо. Нед е педал. Нед винаги ме е желаел, макар никога да не е посмявал да ми се пусне. А и аз все пак му бях пред очите, целият, изкушение, провокация. Все пак ме стъписа това страстно изражение, толкова явно, така неприкрито. Това ме потресе. Да те желае така друг мъж. Да си обект на копнежите му. И изглеждаше толкова смутен и сконфузен, когато минах покрай него да си взема шортите. Все едно че го бях хванал незащитен, издал истинските си намерения. А какви, моля, що за намерения самият аз бях издал? Моите „намерения“ бяха щръкнали на 18 санта пред мен. В нещо много дълбоко сме нагазили тук, дълбоко, гадно и сложно. То ме плаши. Дали гейските вибрации на Нед не влизат в главата ми по някакъв телепатичен начин и не разбуждат стари срамове? Странно е, нали, че ми стана точно сега. Божичко. Мислех, че разбирам поне себе си. Но непрекъснато откривам, че не знам нито едно проклето нещо със сигурност. Не знам дори кой съм. Що за личност искам да съм? Екзистенциална дилема, нали, Ели, нали? Да избереш собствената си съдба. Изразяваме своите идентичности чрез сексуалната си същност, нали? Не мисля така. Не искам да мисля така. И все пак не съм сигурен. Слънцето печеше в гърба ми. За няколко минути толкова се бях надървил, че сега чак ме болеше. И учестеният дъх на Нед зад мен. И миналото, кипнало в мен. Къде ли е Сиси Медън сега? Къде е Джим? Къде е Карл? Къде е Оливър? Къде е Оливър? О, Господи, мисля, че Оливър е едно много, много болно момче.